Лира нямаше търпение да попита нещо и гъсокът се обърна към нея, сякаш й даваше разрешение.
— Защо вещиците говорят за мен? — зададе въпроса си тя.
— Заради баща ти и знанията му за другите светове — отвърна демонът.
И тримата бяха изумени. Лира погледна Отец Корам, който повдигна вежди в недоумение. Джон Фаа имаше угрижен вид.
— Други светове ли? — попита той. — Извинете, господине, но за какви други светове става дума? Може би говорите за звездите?
— Не, разбира се.
— Тогава за света на духовете? — намеси се Отец Корам.
— Не.
— За града в небето ли говорите? — обади се Лира. — Това е, нали?
Гъсокът обърна към нея величествената си глава. Очите му бяха черни, обкръжени от тънка небесносиня линия, а погледът му беше остър и настойчив.
— Да — каза той. — Вещиците знаят за другите светове от хиляди години. Понякога можете да ги видите в Северното сияние. Те не са част от тази вселена. Дори и най-далечните звезди са част от нашата вселена, но онова, което сиянието ни показва, е съвсем друга вселена. Тя не е далеч от нашата, прониква в нашата. Тук, на тази палуба съществуват милиони други вселени, които не подозират една за друга…
Той разпери огромните си криле и отново ги събра, преди да продължи.
— Ето, аз току-що докоснах десетки милиони други светове, а те дори не подозират. Ние сме близо колкото един удар на сърцето, но не можем да се видим, да се чуем и да се докоснем, освен в Северното сияние.
— А защо там? — попита Отец Корам.
— Защото заредените частици на Аврора имат свойството да изтъняват материята на нашия свят и така можем да надникнем за кратко през нея. Вещиците винаги са го знаели, но рядко говорят за това.
— Баща ми вярва в това — каза Лира. — Знам го, защото го чух и го видях да показва снимки на Аврора.
— Това има ли нещо общо с Праха? — попита Джон Фаа.
— Кой може да каже? — замислено изрече гъсокът. — Знам само, че Ловците на Прах толкова се боят от него, сякаш е смъртоносна отрова. Това е причината да затворят лорд Азриел.
— Но защо? — недоумяваше Лира.
— Според тях той има намерение да използва Праха, за да прехвърли мост между този свят и онзи отвъд Аврора.
Лира усети как мислите й все повече се объркват. Чу Отец Корам да казва:
— А вярно ли е?
— Да — отвърна гъсокът. — Те не вярват, че може да го направи, най-вече защото не вярват в съществуването на други светове и го смятат за луд. Но е вярно, че той възнамерява да направи точно това. А лорд Азриел е твърде могъща фигура и те се боят, че може да обърка собствените им планове, затова са се споразумели с бронираните мечки да го пленят и да го държат затворен в крепостта Свалбард, за да не им пречи. Разправят, че помогнали на новия крал на мечките да се добере до трона като част от сделката.
— А вещиците искат ли той да прехвърли този мост? — попита Лира. — На негова страна ли са, или са срещу него?
— Това е много сложен въпрос. Първо, вещиците не са единни. И сред тях има разногласия. Второ, мостът на лорд Азриел има отношение към войната, която се води в момента между вещиците и различни други сили, някои от които в света на духовете. Контролът върху моста, ако съществува такъв, ще даде огромно предимство на онези, които го владеят. Трето, кланът на Серафина Пекала — моят клан — още не е сключил никакъв съюз, макар да ни се оказва голям натиск да се присъединим към някоя от страните. Виждате, че става дума за сериозна политика и не е лесно да ви отговоря.
— А мечките? — попита Лира. — Те на чия страна са?
— На страната на онзи, който им плаща. Тези въпроси изобщо не ги интересуват — те нямат демони и човешките проблеми са далеч от тях. Поне така е било досега, но се чува, че новият им крал имал намерение да промени старите обичаи… Във всеки случай, Ловците на Прах са им платили да пленят лорд Азриел и те ще го държат в Свалбард, докато не падне и последната жива мечка.
— Но това не важи за всички мечки! — възкликна Лира. — Има един от тях, който не е в Свалбард. Той е изгнаник и ще застане на наша страна.
Гъсокът още веднъж я погледна с пронизващия си поглед и този път тя усети сдържаната му изненада.
Отец Корам се размърда неспокойно.
— Всъщност аз не смятам, че ще го направи, Лира. Както чухме, той е осъден и трябва да служи като наемен работник. Значи не е свободен и докато не излежи присъдата си, няма да може да дойде с нас, независимо дали има броня или не. Пък и не би могъл да си я върне по никакъв начин.
— Но той каза, че са го измамили! Дали са му да пие и са му я откраднали!
— А ние чухме нещо друго — намеси се Джон Фаа. — Той е опасен измамник, така разправят всички!