— Ако… — Лира беше толкова възмутена, че изричаше думите с труд. — Щом алетиометърът казва нещо, аз му вярвам напълно! Аз опитах и той ми каза, че мечокът говори истината. Измамили са го и не той, а те разправят лъжи! Аз му вярвам, повелителю Фаа! Отче Корам, вие също го видяхте и му повярвахте, нали?
— Мисля, че да, дете. Но не съм толкова сигурен в нещата като теб.
— Но от какво се боят те? Да не мислят, че като си сложи бронята, и веднага ще тръгне да убива хора? Той и сега може да убие дузини!
— Правил го е — обади се Джон Фаа. — Е, не дузини, но няколко души. Когато му взели бронята, той изпаднал в ярост и тръгнал да я търси. Нахълтал в полицията, в банката и не знам къде още, но поне двама души загинали. Единствената причина да не го застрелят била рядката му дарба да работи с метал. Искали да го използват като работник.
— Като роб! — разпалено извика Лира. — Нямат право!
— Във всеки случай, могли са да го застрелят за тези убийства, но не са го направили. Заставили са го да работи за града, докато изплати щетите и кръвнината.
— Джон — намеси се Отец Корам, — не знам ти какво мислиш, но на мен ми се струва, че никога няма да му върнат бронята. Колкото по-дълго го държат тук, толкова по-голям ще е гневът му, когато се добере до нея.
— Но ако ние му върнем бронята, той ще дойде с нас и никога вече няма да ги притеснява — каза Лира. — Обещавам, повелителю Фаа.
— И как смяташ да го направиш?
— Аз знам къде я крият!
Настъпи тишина. Внезапно всички си дадоха сметка, че демонът на вещицата е там и наблюдава внимателно Лира. Тримата се обърнаха към него, а също и демоните им, които до този момент от учтивост избягваха да гледат към това самотно същество, дошло без тялото си.
— Сигурно няма да се изненадаш — продума гъсокът, — че алетиометърът е другата причина вещиците да се интересуват от теб, Лира. Нашият консул ни осведоми за посещението ти тази сутрин. Предполагам, че доктор Ланселиус ви е казал за мечока.
— Така е — призна Джон Фаа. — Лира и Отец Корам отидоха и разговаряха лично с него. Мисля, че Лира казва самата истина, но ако нарушим по някакъв начин законите на местните хора, това ще ни скара с тях, а ние трябва да продължим на всяка цена към Болвангар, с мечока или без него.
— Да, но ти не си го виждал, Джон — намеси се Отец Корам. — Аз вярвам на Лира. Можем да обещаем от негово име каквото е необходимо. А помощта му наистина е много важна за нас.
— А вие какво мислите, господине? — обърна се Джон Фаа към демона на вещицата.
— Ние нямаме много вземане-даване с мечките. Техните стремежи са ни толкова чужди, колкото са нашите за тях. Щом този мечок е изгнаник, може да се окаже по-малко надежден, отколкото е прието да се смята. Ще трябва сами да решите.
— Ще решим — заяви Джон Фаа. — А сега, господине, ще ни кажете ли как да се доберем до Болвангар?
Демонът започна да обяснява. Спомена имената на няколко долини и хълмове, линията на гората и тундрата, ориентирането по звездите. Лира известно време го слуша, после се отпусна в шезлонга на палубата с Панталеймон, увит около врата й, и се замисли за грандиозната картина, която демонът беше нарисувал. Мост между световете… Това беше далеч по-великолепно от всичко, за което беше мечтала! И единствено великият й баща би могъл да стигне до подобна идея! Веднага щом измъкнеха децата, тя щеше да се добере с мечока до Свалбард, да занесе на лорд Азриел алетиометъра и да му помогне да се освободи. Те заедно щяха да построят моста, да прехвърлят първия…
По някое време през нощта Джон Фаа беше пренесъл Лира в леглото й, защото на сутринта тя се събуди там. Слабото размито слънце беше само на педя над хоризонта и нямаше да се вдигне повече. Сигурно наближаваше пладне. Скоро, когато тръгнеха на север, слънцето изобщо нямаше да го има.
Тя се облече и изтича на палубата, за да установи, че в нейно отсъствие нищо ново не се е случило. Всичкият им багаж беше разтоварен, на брега ги чакаха наетите шейни и кучешки впрягове. Всичко беше готово и чакаше. Повечето цигани седяха в задимените кафенета край брега, похапваха курабийки и пиеха силно сладко кафе край дългите дървени маси под съскането и пращенето на старите анбарни лампи.
— Къде е повелителят Фаа? — попита Лира, когато отиде да седне при Тони Коста и приятелите му. — А Отец Корам? Да не би да са отишли за бронята на мечока?
— Говорят си с тукашния губернатор. Значи ти видя мечока, а, Лира?
— Да — потвърди момичето и им разказа всичко. Докато говореха, някакъв човек примъкна един стол и седна при тях.
— Значи си говорила със стария Йорек? — попита той.