Отвътре отново долетя шум от трошене и всички се обърнаха към къщата. Един прозорец на нивото на земята, явно към мазето, беше изтръгнат от пантите и натрошен на парчета. Часовият, последвал Йорек Бирнисон, изскочи от къщата и застана пред прозореца с вдигната пушка. Пред него се измъкна мечокът, вече с броня.
И без нея той беше огромен. С нея беше страховит. Бронята беше ръждивочервена и грубо заварена — огромни плочи и пластини от назъбен обезцветен метал, които се застъпваха и припокриваха. Шлемът му беше заострен като муцуната му, с пролуки за очите, и оставяше долната част на лицето открита, за да може да хапе и да разкъсва.
Часовият даде няколко изстрела, полицаите също вдигнаха пушките си, но Йорек Бирнисон просто отърси куршумите от себе си като дъждовни капки и пристъпи напред. Преди да успее да отстъпи, часовият беше повален на земята. Демонът му, огромен силен пес, се хвърли към гърлото на мечока, който дори не го забеляза, сякаш беше муха, придърпа часовия с едната си грамадна лапа, преви врата му и сключи яките си челюсти около главата му. Лира си представи какво ще се случи — той щеше да смаже черепа на човека като яйчена черупка, щеше да се пролее много кръв и още хора щяха да умрат. Това означаваше и ново забавяне. И те никога нямаше да се измъкнат от този град, с мечока или без него.
Без дори да се замисли, тя се хвърли напред и пъхна ръката си в единственото незащитено място в бронята на мечока — пролуката между шлема и огромната плоча на раменете му, през която между ръждивите ръбове на метала прозираше жълтеникавата му козина. Зарови пръсти в нея, а Панталеймон тутакси се превърна в дива котка, готов да я защити. Ала Йорек Бирнисон остана неподвижен и полицаите застинаха с вдигнати пушки.
— Йорек! — изсъска свирепо тя. — Ти каза, че си ми длъжник, нали така? Е, сега можеш да изплатиш дълга си. Направи каквото те моля. Не се бий с тези мъже. Просто се обърни и тръгни с мен. Ние имаме нужда от теб, Йорек, не можеш да останеш тук! Просто ела с мен и не се обръщай назад. Остави Джон Фаа и Отец Корам да говорят вместо теб. Те ще уредят всичко. Пусни този човек и ела с мен…
Мечокът бавно разтвори челюсти. Главата на часовия, окървавена, мокра и с пепеляво лице, глухо се удари в земята. Човекът беше припаднал. Демонът му приклекна до него и започна да го ближе, а мечокът се отдалечи заедно с Лира.
Никой не помръдна. Всички наблюдаваха безмълвно как мечокът обърна гръб на жертвата си заради момичето с демона котарак. Хората се отдръпнаха да му направят път и го изпроводиха с поглед, докато той тежко пристъпваше до Лира по посока на залива.
Цялото й внимание беше съсредоточено върху него, затова тя не забеляза суматохата зад гърба си, страха и гнева на тълпата. Вървеше редом с него, а най-отпред пристъпваше Панталеймон, сякаш им проправяше път.
Когато стигнаха залива, Йорек Бирнисон наведе глава и смъкна шлема си, като го остави да падне на замръзналата земя. Циганите бяха наизлезли от кафенето и наблюдаваха в светлината на анбарните лампи откъм палубата как мечокът бързо се освободи от бронята си и я струпа на купчина на пристана. Без да издаде звук, той се гмурна безшумно във водата и изчезна.
— Какво стана? — попита Тони Коста.
Откъм улицата над пристанището долитаха възмутени гласове — гражданите и полицията се бяха запътили към залива.
Лира му обясни с няколко думи, доколкото й беше по силите.
— Но къде изчезна той? — разтревожено попита Тони. — Може ли просто да си зареже бронята ей така? Местните ще му я вземат само да се доберат дотук!
Лира се боеше от същото. В този миг иззад ъгъла се показа първият полицай, последван от други, а след тях се появиха Губернаторът и свещеникът, съпроводени от трийсетина зяпачи. Най-отзад вървяха Джон Фаа и Отец Корам, който се мъчеше да не изостава от тълпата.
Ала когато зърнаха групата на пристана, всички забавиха крачка и спряха. Беше се появила нова фигура. Върху бронята на мечока седеше с небрежно кръстосани крака длъгнестият Лий Скорзби, а от ръката му стърчеше най-дългият пистолет, който Лира беше виждала някога. Дулото му сочеше право в корема на Губернатора.
— Май не сте се грижили много добре за бронята на моя приятел — дружелюбно подметна тексасецът. — Я вижте каква ръжда! Няма да се изненадам, ако са се завъдили и молци. Сега просто си останете там, където сте, и не мърдайте, докато мечокът не се върне със смазката. Ако предпочитате, можете да се приберете у дома да си прочетете вестника. Ваша воля.