Над папратовите храсти се вдигна облак от черни мухи, недоволни, задето са били притеснени. Фран стоеше неподвижно със зяпнала уста. Моята челюст също беше увиснала. Измъкнах се от скривалището си и бързо размотах въжето от китката си. След мен се появи Ейда. Никоя от нас не издаваше и звук. Единственото, което успявахме да чуем, беше ядосаното жужене на мухите и тъничко „Ох! Ох!“, излизащо от устата на човек в голямо нещастие.
Главата на „маса шест“ се показа измежду стръковете папрат. Очилата му висяха от лявото ухо. Фран погледна към него и избухна в смях. Също и ние с Ейда. Той застана на колене, а после се изправи и огледа невярващо кафявите си на цвят длани. Творенията на Хамлет се бяха размазали по тях. Както и навсякъде другаде — по вратовръзката му и по предницата на белия му костюм.
Смехът на Фран премина в неудържим кикот.
— Сега изглеждаш също така мръсен, какъвто си в действителност! — викна насреща му.
Той я погледна опулен.
— Ти… Ти, малка кучко! — изломоти. — Направила си го нарочно! Това ще ти коства работата! На вас също!
Фран не се стресна ни най-малко.
— Ще си държиш устата затворена и инструмента в панталоните, или ще кажа на татко и ще стане още по-лошо! — заяви. Не би сторила такова нещо, но „маса шест“ не го знаеше.
Тя се обърна и се затича към езерото, а ние с Ейда я последвахме, като по целия път се кикотехме и бърборехме. Хвърлих поглед през рамо и забелязах, че „маса шест“ се препъва обратно към хотела. Щеше ми се да можех да видя пристигането му. Госпожа Морисън не би го допуснала в „Гленмор“ в този вид. Ще му поръча първо да отиде и да се топне в езерото. В буквалния смисъл.
Когато стигнахме до брега, Фран дръпна шала от косата си и го хвърли на пясъка. Разлюля яркочервените си къдрици и се гмурна във водата, а няколко секунди по-късно се показа обратно над повърхността, като все още се смееше. Пое малко вода в устата си и после я изстреля навън като фонтан. Двете с Ейда сторихме същото, а после всички плувахме далече колкото посмяхме и кръжахме весело, празнувайки победата си. С Ейда не спирахме да повтаряме колко смела е Фран, а Фран обясняваше, че не би дръзнала да стори такова нещо, ако не сме били ние, и че сме хитри като лисици, задето сме скрили въжето така добре, а после сме го дръпнали в точния момент.
Доплувахме още малко, пръскахме се една друга и палувахме като видри. Обърнах лице към слънцето. Знаех, че не бива — мама ми беше казвала милион пъти, че ако се пека, само ще направя луничките си още по-ярки, — но не ме беше грижа. Чувствах се щастлива и дори повече от щастлива. Изпитвах триумф. Бяхме дали урок на „маса шест“.
Полежахме малко по гръб, като оставихме водата да ни успокои, а после излязохме, за да се изсушим. Банските ни костюми бяха натежали от водата и това ги правеше още по-торбести. Чаталът на Фран беше слязъл толкова ниско, като излезе от водата, че приличаше на пингвин. Казахме й го и тя започна да крета наоколо със стъпала, сочещи встрани, а това ни разсмя още повече. Най-накрая се строполихме на пясъка, разлюляхме коси и ги разпростряхме по раменете си, за да изсъхнат. Помълчахме за известно време, заслушани в прелетните скакалци, пеещи из клоните. Ароматът на боровете беше така силен, че ни замая. Наблюдавахме как семейство патици дойдоха да проверят дали нямаме нещо за ядене, но пак никой не заговори.
Най-накрая аз бях тази, която наруши мълчанието.
— По-добре да се връщаме. Готвачката ще ни одере живи, ако закъснеем за обяда.
— О, Мат, не ми се иска да се връщаме — отговори Ейда. — Тук е така приятно и тихо. Истински покой.
— Това е затишие пред буря — обади се Фран. — Готвачката ми каза, че очакваме сто и пет души за обяд. И деветдесет за вечеря.
Двете с Ейда изпъшкахме.
Фран ни се усмихна лукаво.
— Кой ще сервира днес на „маса шест“? — попита.
— Аз! — заявих.
— Не, искам аз! — настоя Ейда.
— Да го решим с надбягване — предложи Фран. — Първата, стигнала до стълбите.
Ейда спечели надбягването, но не й се удаде възможност да сервира на „маса шест“. След като се преоблякохме и се появихме долу, готвачката ни обясни, че един от гостите, някой си господин Максуел, претърпял злополука в гората и се чувствал така разстроен, че се оттеглил в стаята си с грейка с топла вода и пунш. Заяви, че госпожа Морисън щяла да настани на неговата маса четиричленно семейство — на маса шест.