— Няма ги, всичко е свършено. О, боже, помогни ми… няма ги.
Уийвър коленичи пред нея.
— Мамо, моля те — заговори.
— Госпожо Смит, трябва да видя ръката ви — намеси се доктор Уолас.
Еми го отпъди.
— Оставете я да се успокои малко. Ще дойде на себе си. Аз винаги се съвземам — каза.
— Има сериозна фрактура. Личи си по ъгъла.
— Фрактурата няма да избяга. Ще я прегледате след малко. Защо не поседнете за кратко и не спрете да я притеснявате?
Доктор Уолас изскърца със зъби, но седна. Уийвър се изправи и закрачи из малката стая.
— Една глътка от горчивия ми сироп ще я свести — заяви госпожа Крего и бръкна в кошницата си.
— Няма нужда от това — възрази енергично доктор Уолас. — Само ще отслаби действието на лауданума, който се каня да й дам.
Госпожа Крего изсумтя. Той също изсумтя в отговор. Готвачката намери малко цикория в една кутия. Лушъс нададе бълбукащи звуци от прането. Госпожа Бърнап го вдигна и направи физиономия, когато установи, че пелената му е пълна. И през цялото това време майката на Уийвър не спря да се поклаща и да нарежда.
Отидох до Уийвър и хванах ръката му.
— Какво има? Защо прави така? Заради къщата ли?
— Не знам — отвърна той. — Може би заради животните… или заради вещите й. Имаше снимки и други такива неща. Или пък може би е заради къщата…
— Дявол да я вземе къщата! — изплака внезапно госпожа Смит. — Нима мислиш, че давам пет пари за старата колиба? — Тя вдигна глава. Старите й на вид очи бяха кървясали заради сълзите и дима. — Откриха парите ти за колежа, Уийвър — каза. — Отнесоха всичко. До последния цент. Няма ги. О, мили боже, няма ги.
Чин-чи-ла
— Уийвър, Уийвър? Къде е той? — попита ме готвачката. — Все се опитва да ми измъкне парче торта с кокосов крем. Сега искам да му дам, а той изчезна. Мати, върви да го намериш.
Не беше в стила на готвачката да пази парчета торта за когото и да било, но се тревожеше за Уийвър. Всички се тревожехме. Предполагах къде може да е и бързо го открих. Седеше на пристана. Беше навил крачолите си и беше натопил крака във водата.
— Защо истинският живот не е като този в книгите? — попитах и се настаних до него. — Защо характерите на хората не са прости и ясни за разбиране? Защо не постъпват както очакваш от тях, също като героите в романите? — Събух си обувките и чорапите и потопих стъпала във водата.
— Какво имаш предвид?
— Ами Бил Сайкс е лош. Също и Фейгън. Откровено лоши. Оливър и господин Браунлоу са добри. Също и Пип. И Дорит.
Уийвър поразсъждава известно време, а после каза:
— Хийтклиф е и двете. Дори нещо повече от двете. Както и Рочестър. Никога не знаеш какво да очакваш от тях. — Той ме погледна. — Казваш го заради Еми, нали? Не знаеш какво да мислиш за нея.
— Не, не знам.
Еми Хъбард беше озадачила всички ни. Прибра майката на Уийвър при себе си, без да дава да се обели дума тя да отседне при госпожа Лумис или госпожа Бърнап, или пък някъде другаде. Намести я в собственото си легло и пое грижите за нея. В деня, когато изгоря къщата на семейство Смит, дори имаше достатъчно здрав разум и веднага накара децата си да оскубят и изчистят убитите от траперите пилета. От една част направи яхния, друга част опържи, а останалото продаде на хотел „Игъл Бей“. С парите плати на доктор Уолас, за да намести ръката на майката на Уийвър.
— Не разбирам, Уийвър — промълвих. — Сутринта видях татко, докато доставяше мляко. Каза, че децата на Хъбард не са се появявали за закуска от пожара насам.
— Готвачката каза, че онзи ден видяла Еми на гарата. Продавала пайове и бисквити. Обяснила, че мама я напътства какво да прави и тя изпълнява.
— Не знам. Може би й допада веднъж за разнообразие тя да е силната. Може би никога не е имала шанса за такова нещо — предположих, докато подритвах във водата. — Или пък може да й е дошло до гуша да бъде местната луда. Вероятно това уморява с течение на времето.
Уийвър се засмя, но смехът му не беше весел. Усещах го.
Майка му беше изгубила къщата си. И някои хора твърдяха, че вината била негова, защото тръгнал да търси справедливост. Казваха, че нищо от това не би се случило, ако поначало беше стоял настрана от онези трапери и си беше държал голямата уста затворена.