Мили, когато пристигна, веднага ще отида в хотела и не мисля, че ще видя познати. Ако случайно срещна някого и ме поканят у тях, ще обясня нещо, та да не ме заподозрат. Ще кажа, че чакам приятелка да пристигне от Кортланд, за да се срещнем и да заминем за погребение или сватба в някой друг град… Може би няма да кажа това, но не се тревожи за нищо. Ще се справя някак.
Сбогувах се с някои места днес. Има толкова кътчета, които са ни скъпи. Прекарала съм тук по-голямата част от живота си. Първо се сбогувах с покритата с мъх барака за провизии, после с ябълковите дървета, сред които е колибата ни за игра, а също и с «кошера» ни, спретнато малко бунгало в овощната градина, и, разбира се, с всички съседки, които ми преправиха роклите, като ги разшириха малко, за да ми спестят наказанието, което си заслужавам.
О, мили, не разбираш какво означава това за мен. Знам, че вече няма да ги видя, а също и мама. Небеса, колко обичам мама! Не знам какво ще правя без нея. Никога не се сърди и винаги ми е помагала толкова много. Понякога обмислям дали не бих могла да й кажа, но няма как. Бездруго си има достатъчно грижи и не бих могла да я съкруша така. Ако умра, дори да е научила, няма да ми се гневи. Вече никога няма да съм щастлива, мили. Иска ми се да умра. Никога няма да разбереш колко страдание ми причини, любими мой. Липсваш ми и искам да те видя, но в същото време желая да умра. Сега ще си лягам, скъпи. Моля те, ела и не ме оставяй да те чакам там. Правим го и за двама ни…“
Знаела е. Някак си Грейс Браун е била наясно, че никога няма да се върне. Надявала се е Честър да я отведе и да стори каквото е редно, но дълбоко в себе си е била наясно. Именно затова е написала, че вече няма да види обичаните от нея предмети, места и хора. Поради тази причина си е представяла, че ще се върне мъртва. И затова е искала писмата й да бъдат изгорени.
Плъзвам писмото обратно в плика. Събирам цялото снопче, намествам панделката и внимателно я завързвам. Успявам да чуя гласа на Грейс. Долавям мъката, отчаянието и тъгата. Не с ушите си, а със сърцето.
Според госпожица Уилкокс гласът на човек не е само онова, което излиза от гърлото, но и чувствата, които съпътстват думите. В началото не я разбрах.
— Но, госпожице Уилкокс, за да напишете разказ, използвате думи, а не гласа си — бях казала.
— Не, използваш онова, което е у теб — отвърна тя. — Това е твоят глас. Истинският ти глас. Именно той кара Остин да звучи като Остин и като никой друг. Иейтс звучи като Йейтс и Шели звучи като Шели. Точно това е причината Мати Гоуки да звучи като Мати Гоуки. Имаш прекрасен глас, Мати. Знам, че е така, защото съм го чувала. Използвай го.
— Вижте само докъде ви докара вашият глас, госпожице Уилкокс — прошепнах. — И вижте докъде стигна Грейс Браун.
Стоя напълно неподвижна много дълго време, просто държа писмата и гледам през прозореца. След около час ще изгрее слънцето, а готвачката ще нахълта и ще ни събуди. Всички ще слезем долу и ще започнем да подготвяме трапезарията за закуска. Татко ще пристигне с млякото и маслото, а после Ройъл с яйцата и плодовете. Ще нахраня Хамлет и ще го изведа на разходка. Гостите ще започнат да прииждат за закуска. После ще пристигнат хората от Хъркимър. Готвачката ще се щура наоколо и ще крещи и в цялата тази суматоха аз отново ще опитам да се прокрадна в мазето, за да се добера до пещта.
Поглеждам към снопчето в ръцете си. Към светлосинята панделка. Към накъдрения почерк, който така наподобяваше моя.
Ако изгоря тези писма, кой ще чуе гласа на Грейс Браун? Кой ще прочете историята й?
Ре-не-гат-ство
— Би ли желала чаша чай, Мати? Ами ти, Уийвър? — попита ни Еми Хъбард. Очите й гледаха спокойно и благо. Нямаше помен от налудничавия й взор.
— Да, добре. Благодаря — отговорих аз и поставих на масата шоколадовата торта, която държах.
— Да, моля — отвърна Уийвър.
Еми взе от рафта кутията с чай, а също чаши и чинийки. Когато се обърна, зърнах бялата й като мляко шия над яката. Косата й беше прибрана в спретнат кок. Обикновено беше разпусната или пък сплетена в неугледна плитка. Осъзнах, че никога преди не бях виждала тила на Еми Хъбард. Избелялата й памучна рокля се спускаше плавно от тесните рамене. Беше огладена. Може би дори колосана.