Хващам ръката й. Тя е мека и студена. Знам, че обещанията не трябва да се нарушават, но сега мисля, че е по-лошо да позволиш обещанието да разруши теб.
— Няма да го направя, Грейс — прошепвам й. — Ако искаш, ме преследвай, но няма да го направя.
От задната страна на „Гленмор“, малко навътре в гората, има бунгало, в което спят мъжете от персонала. Тихо и тъмно е. Взимам шепа камъчета и хвърлям едно по прозореца на втория етаж. Нищо не се случва; никой не се показва, така че аз хвърлям второ, трето и накрая прозорецът се отваря и Майк Бучард показва съненото си лице.
— Ти ли си, Мати? Какво има?
— Викни Уийвър, Майк. Трябва да го видя.
Майк се прозява.
— А?
— Уийвър — изшептявам, — викни Уийвър!
Той кимва. Скрива се и след миг Уийвър се появява.
— Какво искаш? — пита, явно сърдит.
— Заминавам.
— Какво?
— Заминавам, Уийвър.
Прибира главата си от прозореца и минута по-късно вратата на бунгалото се отваря, той излиза и вдига тирантите си върху наполовина закопчаната риза.
— Къде отиваш?
Бръквам в джоба на полата си и слагам в ръката му седем долара.
— Това за какво е?
— Да си купиш билет за влака до Ню Йорк. Използвай парите, които си изкарал тук, да се настаниш в пансион в града за няколко месеца. Ще трябва да си намериш работа, когато свършат, но ще имаш за начало.
Уийвър поклаща глава.
— Не искам парите ти. Няма да ги приема — подава ми ги той.
Аз ги хвърлям на земята.
— По-добре ги вдигни — казвам, — иначе някой друг ще го направи.
— Мати, не става въпрос само за пътните разходи и наема. Знаеш добре. Ами мама? Не мога да я оставя.
— Тя ще се оправи.
— Не, няма. Няма къде да иде, след като продадат имота на Еми.
— Данъците на Еми са платени. Търгът е отменен. Ти не си ли разбрал?
Уийвър ме поглежда изпитателно.
— Не, не съм — казва той.
— Ще чуеш.
— Мати…
— Сбогом Уийвър. Трябва да тръгвам. Веднага. Преди готвачката да е станала.
Уийвър се навежда и взима парите. После ме хваща и ме прегръща толкова силно, та имам чувството, че ще ме скърши на две. Аз също го прегръщам, стискам силно врата му с ръце и се опитвам да попия малко от силата и безстрашието му.
— Защо, Мати? Защо тръгваш сега? — пита ме той.
Поглеждам към „Гленмор“ и виждам меката светлина от малката стая до салона.
— Защото Грейс Браун не може да го направи — отвръщам.
Отдалечаваме се един от друг. От очите му текат сълзи.
— Недей, Уийвър. Иначе няма да мога да го направя. Ще изтичам вътре, ще си сложа престилката и това ще бъде краят.
Той кимва и преглъща мъчително. Вдига ръка подобно на пистолет и я насочва към мен.
— До смърт, Матилда Гоуки — изрича.
Усмихвам се и се прицелвам към него.
— До смърт, Уийвър Смит.
Точно десет часът е. Утрото настъпи и слънцето изгря в прекрасната лятна утрин. Стоя уплашена, но твърдо решена на перона в Олд Фордж.
Има ли дума за това? Да се страхуваш от предстоящото, но в същото време да нямаш търпение да се случи? Ужасохота? Трепеликуване? Страхонетърпение? Ако има такава, ще я намеря.
Пътната чанта ми тежи. Почти всичките ми вещи са вътре. Освен това вътре са билетът за влака, адресът на госпожица Анабел Уилкокс от Ню Йорк и два долара и двайсет и пет цента. Само толкова ми останаха от спестяванията ми. Ще трябва да си намеря работа веднага.
Тъкмо се беше развиделило, когато тръгнах от „Гленмор“, но имах късмет Бил Джарвис, който беше собственик на хотел „Джарвис“ в Биг Мус Стейшън, да ме закара. Беше тръгнал при доктор Уолас. Болеше го стомахът и не беше особено разговорлив. Това ме зарадва. Не исках да ме разпитват.
Когато пристигнахме, „Клиъруотър“ още беше на кея и успях да се възползвам да ме откара до Олд Фордж. Бях решила да не се качвам на влака, за да не се налага да давам обяснения на господин Пулинг. А водачите на корабчетата постоянно се менят. Притесних се, щом видях да се задава туршиената лодка, но се свлякох на седалката си и Чарли Еклър така и не ме забеляза. Погледнах още веднъж назад, преди Игъл Бей да изчезне от полезрението ми, и се почувствах самотна и уплашена както никога през живота си. Замислих се дали да не се върна, когато стигнах до Олд Фордж, но не го направих. Няма връщане назад, щом си тръгнал веднъж.