— Хайде, госпожичке — виква той. — Повече лае, отколкото хапе. — Протяга ръка към мен. Оглеждам се, сърцето ми бие до пръсване от тъга, страх и радост. Заминавам, но ще отнеса това място и всичките му истории със себе си, където и да отида.
Протягам се да хвана ръката му и я стискам. Той ме издърпва и се качвам на влака в десет и петнайсет в южна посока. За Утика и Хъркимър. И всички точки на юг. За Амстердам, Олбъни и отвъд. За Ню Йорк. Към моето бъдеще. Моя живот.
Бележка на автора
На 12 юли 1906 година трупът на млада жена, на име Грейс Браун, е изваден от водите на езерото Биг Мус в планините Адирондак. Лодката, в която била, е открита преобърната в отдалечен залив. Няма следа от придружителя на жената, млад мъж, който наел лодката под името Карл Греъм. Опасенията са, че той също се е удавил. Смъртта на Грейс Браун изглежда нещастен случай и нито един от мъжете, претърсили езерото, нито някой от персонала на хотела, където двойката се е регистрирала, може да предвиди, че скоро всички ще бъдат въвлечени в един от най-сензационните процеси за убийство в историята на щата Ню Йорк. Скоро ще установят, че Грейс Браун е била бременна, без да е омъжена, и че мъжът, завел я на разходка с лодка, е бил бащата на детето й. Истинското му име е Честър Джилет.
Грейс и Честър се запознават през 1905 година във фабриката за дамско облекло „Джилет“ в Кортланд, щата Ню Йорк, собственост на чичото на Честър, където и двамата работят. Подхващат любовна връзка, в резултат на която Грейс забременява. Скоро след като става наясно за състоянието си, тя напуска Кортланд и се прибира у дома си в Южен Оцелик — вероятно по настояване на Честър. Там тя се тревожи и пише на Честър с молби да дойде да я вземе и заплахи, че ще се върне, ако не го направи.
В крайна сметка той склонява. Срещат се в Деройтер, град близо до този, където е домът на Грейс, откъдето заминават за Утика, а оттам — за планината Адирондак. Разполагат с малко пари и нямат конкретен план. По-точно Грейс няма план, само надежда да се омъжи; Честър, както твърдят обвинителите му в съда, е имал. Беден роднина на фабрикантите Джилет и жадуващ за обществото, в което те се движат, Честър се надява да повиши социалния си статус, като ухажва момиче от видно семейство. Ала за целта му е нужно първо да се отърве от фабричната работничка, която някога е обичал, но която вече възприема като препятствие.
Няма свидетели на смъртта на Грейс Браун и никой не знае със сигурност какво се е случило в езерото Биг Мус на 11 юли 1906 година. Честър първоначално дава показания, че смъртта на Грейс е нещастен случай, а после твърди, че тя е извършила самоубийство. Джордж У. Уорд, областният прокурор, който е обвинител по делото, прави възстановка на действията на Честър преди и след смъртта на Грейс — между които е използването на фалшиво име при регистрирането в хотел „Гленмор“, фактът, че той избягва от мястото, където се е случило събитието, и не съобщава за изчезването на Грейс, както и че е открит да се забавлява в хотел в Инлет три дни след нейната смърт — и пледира, че Честър е убил Грейс. Ключов елемент в тезата му са писмата на самата Грейс.
В „Северно сияние“ си позволих свободата Грейс да даде на литературен образ — Мати — цялата кореспонденция между нея и Честър. В действителност обаче, когато Грейс е била в планината Адирондак, тя е носела в багажа си само писмата на Честър. Писмата, писани от нея до него, са открити от полицията в стаята на Честър в Кортланд след арестуването му.
Писмата на Грейс разтърсват дълбоко присъстващите на делото срещу Честър. Хората открито хлипат, докато те биват четени. Говори се, че всички са били разплакани освен Честър. Макар обвинителната теза да се основава само на косвени улики, съдебните заседатели гласуват в полза на прокурора. Честър Джилет е осъден за убийство първа степен и е екзекутиран в затвора „Обърн“ на 30 март 1908 година.
Почти един век след смъртта на Грейс Браун нейните думи имат върху мен същото въздействие, каквото са имали и върху присъстващите на процеса срещу Честър Джилет — късат сърцето ми. Аз скърбих за Грейс Браун — непозната за мен, отдавна умряла млада жена, — когато ги прочетох за пръв път. В тези редове има много отчаяние и страх, ала се долавя и друго — сърдечност, чувство за хумор, интелигентност, духовитост. Грейс е обичала ягоди, рози, пържени филийки. Имала е приятели и брат, който я е закачал за готвенето й. Обичала е да ходи на езда и да пуска фойерверки. Писмата й ми припомнят какво е да си на деветнайсет години и често се питам какво ли би постигнала в живота си, ако й бяха позволили да го изживее. Радвам се, че тя помогна на Мати да изживее своя.