— Мати, каква е думата ти за деня?
Направих му жест да не ме закача.
— Хайде, кажи каква е.
— Рудиментарен — произнесох тихо.
— Какво означава?
— Уийвър, тя не желае да говори с теб. Никой не желае.
— Мълчи, Мини.
Той се приближи до мен и дръпна кофата ми. Наложи ми се да го погледна. Очите му казваха, че съжалява, макар устата му да не го произнасяше.
— Какво означава?
— Елементарен, основен, недоразвит, първичен.
— Използвай я в изречение.
— Уийвър Смит трябва да се откаже от рудиментарните си опити за красноречие и да признае, че Матилда Гоуки е по-добра в словесните дуели.
Уийвър се усмихна. Остави двете кофи на земята.
— Квит сме — обяви той.
— Мати, какво правиш, за бога?
Беше готвачката. Стресна ме и аз почти подскочих.
— Нищо, госпожо — започнах да заеквам и бързо хлопнах вратата на мазето. — Аз… аз… просто…
— Сладоледът готов ли е?
— Почти, госпожо.
— Стига с това „госпожо“. И повече да не съм те видяла да мръднеш от стола си, докато не си свършиш работата.
Днес готвачката е раздразнителна. Повече от обикновено. Всички сме такива. Както персоналът, така и гостите. Раздразнителни и натъжени. С изключение на старата госпожа Елис, която е разярена и смята, че й се полага да й бъдат върнати обратно парите, защото трупът в салона й пречи да се наслаждава на деня.
Връщам се обратно при гюма за биене на сладолед, като усещам писмата на Грейс да тежат в джоба на полата ми. Защо готвачката трябваше да се появи в кухнята точно в този момент? Само още две секунди и щях да съм слязла в мазето и да съм се озовала пред голямата пещ. „Гленмор“ е модерен хотел с газови лампи във всички стаи и газова фурна в кухнята, но пещта, която загрява цялата използвана в хотела вода, е на въглища. Писмата биха пламнали мигом. Вече можех да съм приключила с тях.
От момента, когато Грейс Браун ми ги връчи, копнеех да се отърва от тях. Даде ми ги вчера следобед на верандата, когато й занесох лимонада. Дожаля ми за нея. Личеше, че беше плакала. Знаех и причината. По време на вечеря се скара с любимия си. Заради църква. Тя искаше да отидат и да намерят църква, а той настояваше да излязат с лодка в езерото.
Отначало ми отказа напитката, като обясни, че не може да я плати, но аз отвърнах, че не е нужно да го прави. Реших, че ако госпожа Морисън не знае, няма как да се ядоса. Точно се обърнах да се прибера обратно вътре, когато тя ме помоли да изчакам. Отвори куфара на господина, който беше неин приятел, и измъкна отвътре сноп писма. После извади други няколко от собствената си чантичка, освободи ги от панделката, върза всички писма заедно и ме помоли да ги изгоря.
Бях така слисана от молбата й, че не можах да отговоря. Гостите предявяваха какви ли не искания. Омлет, приготвен от две яйца и половина. Не две, не три, а две и половина. Кленов сироп върху печените им картофи. Боровинкови мъфини без боровинки в тях. Пъстърва за вечеря, но да не миришела на риба. Аз изпълнявах всичко, което пожелаеха, с усмивка, но досега никой не ме беше молил да горя писма и не можех да си представя как можех да го обясня на готвачката.
— Госпожице, не бих могла… — понечих да откажа.
Тя ме хвана за ръката.
— Изгори ги. Моля те — прошепна. — Обещай ми, че ще го сториш. Никой не бива да ги вижда. Моля те!
И после ги тикна в ръцете ми, а погледът й беше толкова безумен, че се уплаших и бързо кимнах утвърдително.
— Разбира се, че ще го сторя, госпожице. Веднага ще се заема.
И после той — Карл или Честър, или както му беше името — извика към нея от поляната.
— Били, идваш ли? Намерих лодка.
Аз прибрах писмата й в джоба си и напълно забравих за тях до по-късно, когато се качих да си сложа чиста престилка. Пъхнах ги под дюшека, решена да изчакам с горенето им, в случай че Грейс Браун промени намеренията си и ги поиска обратно. Гостите правят такива неща. Вбесяват се, ако им сервирам поръчания от тях карамелов десерт, защото били решили, че всъщност искат шоколадов. И някак си вината винаги е твоя, ако ризите им са прекалено корави, след като са пожелали допълнително колосване. Не ми се щеше Грейс Браун да се оплаче на госпожа Морисън, че съм изгорила писмата й, след като тя всъщност не го е искала, но Грейс не си беше променила мнението. Нито се беше оплакала. И сега вече никога нямаше да го направи.
Реших да изтичам на горния етаж веднага след като донесоха тялото на Грейс и оттогава чакам да видя гърба на готвачката. Вече е почти пет. След един час ще сервираме вечерята и ми е ясно, че няма да имам време да отскоча до мазето, дори да ми се удаде възможност.