Вратата на трапезарията се отвори със замах и Франи Хил влезе с празен поднос на рамото си.
— Боже! Не разбирам как, докато си седят на задника и наблюдават илюстрована лекция за замъците във Франция, хората могат да изгладнеят толкова — възмути се тя. — Разни ми ти глупави, безинтересни снимки във фенер, който някой върти.
— Бях сложила поне шест дузини бисквити на този поднос. Всичко ли изядоха? — пита я готвачката.
— Също така изпиха две кани с кафе, една с лимонада и една с чай.
— От нерви е — обяснява готвачката. — Хората ядат прекалено много, когато са притеснени.
— Пази се от шеста маса, Мат. Пак е в акция — прошепва Оран, докато минава покрай мен. Става дума за господин Максуел, гост, който винаги избира шеста маса, защото се намира в един тъмен ъгъл на трапезарията. Ръцете му, както и други части от тялото, не умееха да кротуват.
Вратата отново се отвори със замах. Този път беше Ейда.
— Човекът от бунвилския вестник е тук. Госпожа Морисън нареди да му поднеса кафе и сандвичи.
Уийвър е по петите й.
— Господин Морисън поръча да ви предам, че е отменил лагерния огън и песните за тази вечер, така че не е нужно да приготвяте закуски. Също така е отложил утрешната екскурзия до езерото Дарт, което значи, че няма нужда от кошници за пикник. Но утре следобед иска да устроим сладоледено парти за децата и нареди да има сандвичи за издирващите, когато дойдат довечера.
Готвачката обърсва потта от челото си с опакото на ръката. Слага да кипне вода и отваря металната кутия на плота до печката.
— Уийвър, сутринта ти поръчах да донесеш кафе. Никой ли не слуша какво му говоря? — изсумтява.
— Аз ще отида! — почти изкрещявам. Големият чувал с кафе на зърна се съхранява в мазето.
Тя присвива очи.
— Твърдо си решена да слезеш в мазето, нали? Какво си наумила?
— Сигурно е скрила Ройъл Лумис там долу — подхвърля Фран с усмивчица.
— Може би стои зад сандъка с въглищата и чака целувка — изкисква се Ейда.
— И се почесва по главата, като се чуди кой е запалил осветлението — добавя Уийвър.
Лицето ми пламва.
— Ти стой тук и довърши сладоледа — нарежда ми готвачката. — Уийвър, иди за кафе.
Аз вдигам капака на гюма за разбиване на сладолед. Дори не съм близо до крайната цел. Бъркам от толкова дълго време, та ми се струва, че ще ми се откачи ръката. Уийвър вече разби четири литра ягодов, а Фран приключи с ваниловия. Кухнята и бездруго беше оживена, когато хотелът и всички бунгала бяха пълни, но в часовете от откриването на трупа насам беше дори още по-натоварено. Госпожа Морисън ни уведоми, че шерифът щял да пристигне утре чак от Хъркимър. Както и съдебният лекар. И със сигурност щеше да има хора от вестниците. Готвачката беше твърдо решена, че „Гленмор“ няма да се изложи. Изпече достатъчно хляб и бисквити, та да нахрани всеки мъж, жена или дете в страната. Плюс дузина пайове, шест торти и две тави с оризов пудинг.
Уийвър се запътва към мазето. В този момент чувам от езерото да прозвучават изстрели. Три поредни.
Ейда и Франи приближават към мен.
— Ако още беше жив, някой да го е открил досега — произнася на глас Франи онова, което се върти в главите на всички ни. — Или пък той щеше сам да е намерил пътя. Изстрелите се чуват отдалеч.
— Проверих в списъка с гостите — прошепва Ейда. — Фамилиите им не са еднакви. Пътуваха заедно, но не мисля, че са били женени.
— Обзалагам се, че са избягали от семействата си — казвам аз. — Докато им сервирах вечерята, чух да разговарят за църква.
— Наистина ли, Мат? — пита Ейда.
— Да — потвърждавам, като си казвам, че спорът също е разговор. Поне донякъде. — Може би бащата на Грейс Браун не е одобрявал Карл Греъм — добавям. — Може би няма никакви пари. Или пък е възможно тя да е била обещана на друг, но да се е влюбила в Карл Греъм. Така че са избягали в Норт Удс, за да се оженят…
— И са решили да си направят романтично плаване по езерото, за да декларират обичта си един към друг — довършва замислено Ейда.
— Сигурно той се е протегнал към водата, за да й откъсне лилия — казва Франи.
— Лодката се е наклонила и те са паднали, а той се е опитал да я спаси, но не е могъл. Тя се изплъзнала от хватката му — продължавам аз.