И после го стори отново, придърпа ме към себе си и притисна тяло към моето. Усещането за него, мирисът му и вкусът му ме накараха да се почувствам съвсем замаяна. Ръцете му бяха на гърба ми и ме притискаха здраво към него. После се озоваха на талията ми. А след това едната се плъзна нагоре и преди да разбера какво се случва, вече мачкаше гърдите ми, разтриваше ги и ги дърпаше, като че са вимето на крава.
— Престани, Ройъл — скарах му се аз и се отдръпнах с пламнало лице.
— Какво не е наред? — попита. — Пазиш ли ги?
Не можех да го погледна.
— За кого, Мат?
А после се засмя и тръгна обратно към дома си.
Мо-но-хро-ма-ти-чен
— Не, не, не, Мати! „Хикс“ е неизвестната величина. Ако ни беше известна, нямаше да ни е нужен „хикс“, нали така? Боже, с теб върви много трудно — изпъшка Уийвър.
Стоях по средата на пътя, на прага на пълното отчаяние, и се взирах в изписаното в прахта уравнение.
— Решаването на многочлени опира единствено до свеждането им до по-прости такива. Също както вариш огромно количество мъзга, за да получиш малко сироп. Лесно е, така че престани да бъдеш такова муле.
— Хей-хо! — изкрещя Джим Лумис, докато минаваше покрай нас.
— Не съм муле. Не го разбирам. Просто не го разбирам — проплаках аз и прекарах стъпало върху уравнението. Бяхме посветили цялата седмица на решаване на многочлени, но аз още не ги разбирах, а в края на седмицата имахме тест, за да се упражним за изпита. — Ще се проваля, Уийвър. Знам, че ще стане така.
— Не, няма да стане така. Просто се успокой.
— Но не виждам как…
— Би ли изчакала минутка? — Той прехапа устна и се взря надолу към пътя, като почукваше с пръчката си по земята.
— Какво правиш? — попитах и прехвърлих учебниците, които носех, от едната си ръка в другата.
— Опитвам се да разсъждавам като муле. Ако искаш да обясниш нещо на едно муле, трябва да го представиш така, че мулето да може да го схване.
— Благодаря ти. Много ти благодаря.
— Внимавай, Мати! Задава се Бен — изкрещя Уил Лумис, докато тичаше към нас.
— Какво? Бен чий?
— Бен Доувър — извика той и събори учебниците от ръцете ми.
— По дяволите! — викнах ядосано аз и замахнах към него, но той вече ме беше отминал, като подсвиркваше и се смееше, докато ме наблюдаваше как се наведох и започнах да чистя пръстта от книгите си.
— Ето, Мат, чуй това — продължи Уийвър. — Да опитаме със словесна задача. Може би ще помогне, ако придадем практически израз на нещата. — Той отвори екземпляра си от „Алгебра за гимназисти“ на Милн и посочи. — Ето тази.
Аз я прочетох.
— Един мъж печелел всеки ден в продължение на пет дни три пъти повече, отколкото била таксата му за пансиона, а после му се наложило да отсъства от работа за четири дни. Преброил парите, след като платил за стаята си, и установил, че имал две десетдоларови банкноти и четири еднодоларови. Колко е платил за пансиона и какво е било възнаграждението му?
— Добре. Сега помисли — поръча ми Уийвър. — С какво ще започнеш? Кое е неизвестното?
Аз заразсъждавах. Много усърдно. За доста дълго време. За мъжа и неговите оскъдни надници, а също за мизерния пансион и самотния му живот.
— Къде е работел? — попитах накрая.
— Какво? Това няма значение, Мат. Просто приравни „хикс“ с…
— Обзалагам се, че е било фабрика — заключих, като си представих износените му дрехи и овехтелите обувки. — Предачен цех. Според теб защо му се е наложило да отсъства от работа?
— Не знам. Чуй, просто…
— Обзалагам се, че се е разболял — заявих аз и стиснах ръката на Уийвър. — Или може би нещата не са вървели и шефът му не е разполагал с достатъчно работа. Чудя се дали е имал семейство някъде надалече. Това би било ужасно, нали? Да има някъде деца, които да храни, и да няма работа. Може би жена му също е болна. И със сигурност е имал…
— По дяволите, Мати. Става дума за алгебра, а не за съчинение! — обърна се ядосано към мен Уийвър.
— Съжалявам — казах аз и се почувствах като напълно безнадежден случай.
Уийвър погледна към небето. Въздъхна и поклати глава. После изведнъж щракна с пръсти и се усмихна.
— Нали помниш думата си за деня? — попита и изписа в пепелта „монохроматичен“.
— Да — отговорих. — Означава съставен от един цвят. Също така може да описва далтонист. Но какво общо има това с алгебрата?