Гледах ги как поеха по пътя и пресякоха железопътната линия, после Бет ми подаде никелова монетка и скочихме от лодката на пристана.
— Кажи на татко ти, че до утре ще получа бекона, който поръча, Мати.
— Добре, господин Еклър. Благодаря.
Качихме се в нашата каруца и заръчах на Благия да потегля, но той, разбира се, не помръдна, докато не му повторих пет пъти и накрая не го шляпнах с повода. Пътят до вкъщи беше спокоен, но щом завих към дома, ме очакваше изненада. Там беше паркиран автомобил. Форд. Знаех чий е. Заобиколих го, вкарах каруцата в хамбара, оставих Благия на пасището и влязох в къщата. Когато отворих вратата на кухнята, видях Лу и Аби да седят на стълбите, наведени към стената.
— Какво става? — попитах.
— Госпожица Уилкокс е в дневната с татко — прошепна Аби. — Донесла е резултатите ти от изпитите. Имаш А+1 по английска литература и на съчинението, А по история, В по естествени науки и В— по математика. Двамата с татко говорят за теб. Казва, че у теб се крие гений и си приета в колеж и че татко трябва да те пусне.
— Боже, Мат, не знаех че криеш гений — възкликна Лу с ококорени очи. — Добре си го маскирала.
Дори не обърнах внимание на двусмисления комплимент на Лу. Сърцето ми слезе в петите. Госпожица Уилкокс бе дошла с добри намерения, не се съмнявах, но познавах татко. Никога нямаше да успее да го придума. Само щеше да го подразни. Защо, о, защо трябваше да идва точно днес? Точно когато чичо щеше да ми даде парите? Утре нямаше да ми е нужно съгласието на татко, защото щях да имам трийсет долара в джоба, точно колкото ми трябваха, но не исках да ми е сърдит, преди това да стане.
Седнах до Лу, на стъпалото под Аби. Бет чучна под нас и раздаде бонбони, сякаш бяхме на някакво представление. Точно сега не ми беше до бонбони. Бях наострила уши да чуя какво говорят.
— … тя има дарба, господин Гоуки. Изразява се невероятно. Като истински творец. Може да постигне нещо, нещо голямо, стига да й се даде възможност…
— Не й е нужно да постига повече. Добре си е така. Нищо не й липсва.
— Може да стане писател, сър. Истински писател. Добър.
— Тя вече е писател. Постоянно пише разкази и стихове в тетрадките си.
— Нужно й е предизвикателството на истинско университетско образование и напътствията на талантливи преподаватели за по-голям успех. Трябва да се запознае с нови автори, критика, теория, да бъде сред хора, които да оценяват и развиват дарбата й.
Настъпи мълчание. Седях на стъпалата и си представях изражението на баща ми. Сигурно изглеждаше ядосан, както в повечето случаи, но под повърхността се криеха несигурността и болезнената притеснителност, които той изпитваше сред образовани хора и сложните им изрази. В този момент сърцето ми ме предаде и ми се прииска да хвана госпожица Уилкокс за ръката, да я извлека от дневната и да й кажа да остави татко на мира.
— Тя иска да отиде, господин Гоуки. Много иска — настоя госпожица Уилкокс.
— И вината за това е ваша, мадам. Вие напълнихте главата й с разни приумици. Нямам пари, за да я изпратя. А и да имах, защо бих пуснал момичето си сред непознати хора? Далеч от дома и семейството й, където няма кой да се погрижи за нея?
— Тя е разумна млада жена. Би се справила чудесно в Ню Йорк. Зная, че е така.
— Много е отнесена. Наследила го е от майка си. И тя хвърчеше в облаците.
— Госпожа Гоуки никога не е оставяла такова впечатление у мен.
— Е, такава беше. Когато беше по-млада. Около възрастта на Мати. Заради това се омъжи за мен. Това й донесе шейсет акра дънери и камъни и надгробна плоча на трийсет и седем години.
— Сигурна съм, че не е така, господин Гоуки. Срещала съм жена ви само два-три пъти, но у нея прочетох, че е жена, която обича…
— Прочетохте?
„О, Боже“, изохках наум. Едва не скочих, но после си дадох сметка, че сигурно лостът му за вадене на дънери не е с него. Не и във всекидневната.
— Хората не са книги, госпожице Уилкокс. Онова, което се случва вътре у тях, не е написано на лист, че да го четете. Сега, ако сте приключили, аз трябва да ора.
Отново настъпи мълчание, а после:
— Приключих. Довиждане, господин Гоуки. Благодаря ви за отделеното време.
1
Според образователните стандарти в САЩ, изпитите се оценяват по петстепенна система A — F, като A е най-високата постижима оценка, а F — най-ниската — Б.пр.