Чух забързаните стъпки на госпожица Уилкокс в преддверието и тя си тръгна. Беше от онези жени, които влизаха и излизаха винаги през главния вход, не от задната врата.
— О, Мати, не отивай. Няма, нали? Толкова ще ми липсваш — затръшка се Бет. Обви шията ми с ръце и започна да ме целува с лепкавите си бонбонени устни.
— Шшшт, Бет. Не бъди егоист — смъмри я Аби.
В следващия момент татко влезе в кухнята. Всички се запрепъвахме в опит да се изправим.
— Предполагам, че случайно сте слезли по стълбите всички едновременно — подхвърли той. — Да не би да сте подслушвали разговор, който не е ваша работа?
Никой не продума.
— Аби, осоли ли маслото? Лу, почисти ли обора? Бет, пилетата нахранени ли са?
Сестрите ми се разпръснаха. Татко ме погледна.
— Не можа ли да ми кажеш сама? — попита той.
Погледът му беше строг, тонът също и топлите чувства, които изпитвах към него преди малко, изчезнаха като помия в канала.
— Защо, татко? За да ми забраниш?
Той примигна, видях болка в погледа му и за миг си помислих, че ще каже нещо, за да ме утеши, но не стана така.
— Върви тогава, Мати. Няма да те спирам. Но направиш ли го, не се връщай — отсече той.
После излезе от кухнята и затръшна вратата след себе си.
Сес-кви-пе-да-лис
— „Сесквипедалис“ е интересна дума, Дейзи — прошепнах на кравата. — Означава стъпка и половина на дължина, но също и използване на дълги думи. В същото време самата дума, която описва другите като дълги, е дълга. Лицемерна е, Дейзи, няма спор, но въпреки това ми харесва. Мисля да я използвам в някой и друг разговор, когато отида в Ню Йорк.
Дейзи преживяше. Ако имаше мнение относно думата ми за деня, запази го за себе си. Бузата ми беше притисната в топлия й корем, ръцете ми изцеждаха мляко от вимето й, а устните ми й шептяха всичките ми тайни. Бях споделила с нея за чичо Петдесет, че ще се върне всеки момент от Олд Фордж и ще ми донесе парите, които ми трябваха, за да отида в „Барнард“.
Беше почти краят на април и дванайсет от двайсетте ни крави се бяха отелили, така че имахме мляко в изобилие. Сутрин и вечер млякото се изсипваше в широки дълбоки корита и се оставяше да престои. Тогава сметаната се отделяше от млякото и се издигаше на повърхността в коритото. Обирахме я, а останалото мляко се сипваше в гюмове с две дръжки за доставка. Част от сметаната продавахме просто така, а от останалата избивахме масло. Със суроватката, която оставаше след избиването на маслото, хранехме пилетата и прасетата. Нищо не се изхвърляше.
— Мати?
Извърнах глава.
— Бет, не се застава зад крава. Добре го знаеш.
— Дейзи няма да ме ритне. Не би го направила.
— Но татко ще го направи, ако те види да стоиш зад крава. Отмести се.
— Но, Мати…
— Какво, Бет? Какво има?
— Защо чичо Петдесет не се връща? Обеща да се върне днес към обед, а вече минава пет часът. Каза, че ще ме заведе да видя цирка в Бунвил. Така каза.
— Ще се върне. Сигурно се е заговорил с някого и е взел късния влак. Знаеш какъв е. Обзалагам се, че е срещнал стар приятел, това е. Скоро ще се върне.
— Сигурна ли си, Мат?
— Сигурна съм — уверих я. Не бях сигурна. Не исках да го призная дори и пред себе си, но бях не по-малко притеснена от Бет.
Чичо ни трябваше да се върне преди часове.
— Ехооо! — чу се мъжки глас откъм вратата на обора.
— Ето го, Бет. Видя ли? Казах ти.
— Това не е чичо Петдесет, Мат. Господин Еклър е — каза тя и скочи да го види.
— О, здравей, момичето ми. Татко ти тук ли е?
— Ето ме, Чарли — викна татко. — Не е ли късно да си отсам езерото?
— Така е. Напоследък е доста натоварено, прибирам се в Олд Фордж чак към шест-седем вечерта. Донесох ти бекона, за който се договорихме. Чудесно парче е. Исках да те попитам дали мога утре да взема пет гюма с мляко вместо четири и още малко масло.
— Имам мляко. Кравите дават по седем литра и половина на ден. Имам много. И масло трябва да имам.
— Радвам се да го чуя. Е, трябва да тръгвам, но да ти кажа… видях брат ти сутринта.
— Какво правеше? Бавния влак за вкъщи ли взе?
— Не точно. Беше се качил на бърз влак, ако ме разбираш. Пътуващ към Утика.
— Нокаутиран?
— Да.
Останах без дъх. Подпрях чело в Дейзи и стиснах очи.
Татко изплю сока от тютюна, който дъвчеше.