Господин Морисън явно не го чува.
— Виж това, Дуайт — казва той и излиза иззад бюрото.
— Какво е?
— Телеграма от Олбани. От началника на полицията. Относно Карл Греъм.
— Какво се казва?
— Че в града не живее човек с такова име.
Двамата мъже се споглеждат и излизат на верандата. Аз изтичвам обратно на тавана, пъхвам писмата на Грейс Браун отново под дюшека, лягам в леглото, стискам очи, запушвам ушите си с ръце и се моля ли, моля да заспя.
Ка-тур-вам, гранив, врескало, прецвъкнат
— Мати, миличка, настроена ли си да бършеш прах?
— Да, лельо Джоузи.
Леля ми никога не се тревожеше дали съм настроена за нещо, нито пък ме наричаше миличка.
— Преподобният Милър ще дойде на чай утре, нали ще се погрижиш тези статуетки да блеснат?
— Да, лельо Джоузи.
Не я беше грижа за статуетките. Просто искаше да стоя качена на помощното столче и да чистя, за да съм далече от вратата на салона, да не чувам какво казва и да не виждам какво прави. Вратата не се затваряше плътно. Валя непрестанно два дни и дървото се изметна от влагата. Ако свиех колене и протегнех шия, можех да видя леля и Алма Макинтайър през пролуката. Седяха до кухненската маса. Леля ми беше вдигнала пощенски плик към светлината.
— Това е кражба, Джоузи — чух да казва госпожа Макинтайър. — Крадем пощата на Еми Хъбард.
— Не е кражба, Алма, помощ е. Опитваме се да помогнем на съседка, това е всичко — възрази леля.
— Арн Сатърлий ми го даде точно преди да затворя за обяд. Трябва да го сложа в пощальонската чанта за раздаване до два часа, иначе Еми няма да го получи днес.
— Ще го направиш, Алма, ще го направиш, ще отнеме само минута…
Леля каза още нещо, но гласът й заглъхна и не можах да чуя. Слязох от столчето и го преместих към вратата.
— Добре ли си, Мати? — провикна се тя.
— Да, лельо Джоузи. Само местя столчето.
— Не го приближавай твърде много до вратата. Подът около нея е неравен и столът ще се катурне. Не бих искала да паднеш, скъпа.
— Няма, лельо Джоузи.
„Да се катурне“ означава „да се наклони и преобърне“ и се използва най-вече във връзка с лодки. Госпожица Париш не ни позволяваше да използваме подобни думи в есетата, но госпожица Уилкокс не ни забраняваше. Нарича ги местно просторечие. Каза, че Марк Твен е имал чувствително ухо за местния диалект в района на река Мисисипи и този негов талант е променил стила на писането завинаги: при него волното безпризорно хлапе звучи като волно безпризорно хлапе, невежият пияница — като невеж пияница. Реших, че думата ми за деня ще бъде „катурвам“, независимо че речникът ми бе определил „благопристойност“. Не бях убедена, че ще намеря „катурвам“ в речника. Нито „гранив“, което означаваше, че маслото е започнало да нагарча. Или „врескало“, някой, който плаче, но пронизително и с хленчене, както прави Бет, когато не стане нейното. Или „прецвъкнат“. Може да означава сконфузен, посрамен или да се използва като описание на изражение. Като това, което вероятно е имала леля ми, когато госпожа Макинтайър внезапно извика:
— Да не си посмяла, Джоузи!
— Шшшт, Алма!
— Джоузефин Ейбър, ще те замоля да си припомниш, че съм добросъвестен правителствен служител и съответно съм се заклела да спазвам законите в тази страна, а злоупотреба с правителствена собственост е пряко нарушение на тези закони.
— Алма Макинтайър, ти си припомни, че великото ни правителство е създадено за хората и от хората, не е ли така?
— Какво общо има това?
— Аз съм хората, Алма, а това означава, че съм и правителството. С парите от моите данъци ти се плаща заплата, не забравяй това.
— Е, ами не знам.
— По дяволите, Алма, никога не съм те смятала за безчувствена. Не те ли е грижа какво ще стане с една бедна вдовица с шест деца и бебе? Изобщо ли не те е грижа?
Извъртях очи. Леля ми пет пари не даваше какво ще стане с Еми Хъбард, просто искаше да е наясно с делата й.
— Разбира се, че съм загрижена за нея.
— Добре, тогава.
— Добре. Но побързай.
Чух, че пуснаха водата и напълниха металния чайник, и знаех, че не си приготвят чай. От разговора им бях разбрала, че Арн Сатърлий е изпратил писмо на Еми Хъбард, а след като Арн беше подател, а Еми получател, трябваше да се отнася до данъците й.
— Виж, Алма! Боже мой! Арн Сатърлий обявява земята на Еми Хъбард за публична продан.