— Не ми оставяш друг избор, Емили. Ако не се прибереш у дома — при моите условия, — ще трябва да те поверя на лекарски грижи.
Чу се ужасен трясък и звук от счупено стъкло, а после госпожица Уилкокс се развика:
— Махай се! Вън!
— Госпожице Уилкокс! Госпожице Уилкокс, добре ли сте? — извиках и заблъсках по вратата.
Вратата се отвори рязко и един мъж се изправи пред мен. Стори ми се, че щеше да ме събори по гръб, ако не се бях отместила встрани. Беше висок, блед, с хубава тъмна коса и мустаци и едва ме погледна.
Влязох тичешком, уплашена за учителката си.
— Госпожице Уилкокс! — извиках. — Госпожице Уилкокс, къде сте?
— Тук съм, Мати.
Забързах към библиотеката. Писалището беше преобърнато. Целият под беше покрит с листове. Изящното преспапие с форма на червена ябълка беше разбито на парченца. Учителката ми стоеше в средата на стаята и пушеше.
— Госпожице Уилкокс, добре ли сте?
Тя кимна, но очите й бяха червени и трепереше.
— Добре съм, Мати — каза, — но май ще си полегна малко. Остави бъркотията. Аз ще я оправя. Вземи си каквото искаш от кухнята. Парите ти са на масата.
Чувах я, че говори, но не можех да откъсна поглед от счупените стъкла и пръснатите страници. Той беше направил това. Думата ми за деня беше „злоумисъл“. Означава да кажеш нещо лошо на някого, да му пожелаеш да го застигне бедствие. Полазиха ме тръпки по гърба и излязох от библиотеката, за да заключа предната и задната врата. Когато се върнах, госпожица Уилкокс стоеше на стълбите.
— Този мъж ще се върне ли? — попитах.
Тя се извърна към мен.
— Не и днес.
— Струва ми се, че трябва да извикате шерифа, госпожице Уилкокс.
Тя се усмихна с горчивина и промълви:
— Той няма да дойде. Не е престъпление, поне засега, мъж да вилнее в дома на съпругата си.
Не отговорих нищо, но очите ми сигурно са достигнали размера на пържени яйца.
— Да, Мати, това беше съпругът ми. Тиодор Бакстър.
— Бакстър? Бакстър! Значи не сте… значи… значи вие сте…
— Емили Бакстър, поетесата.
Екс-ци-зи-я
Според една статия, която четох в списание „Питърсънс“, ако искаш да бъдеш привлекателна за някой мъж, трябва да си внимателна и благоразположена към всяка негова дума, да поставяш интересите му пред своите, да използваш красноречиво езика на тялото, да му покажеш, че за теб той е центърът на вселената, основната причина за съществуването ти. Първите два съвета ми бяха ясни. С третия обаче имах проблем.
Мислех, че трябва да пърхам с мигли, но щом го пробвах с Ройъл, той ме изгледа озадачен и попита дали не ми е влязло нещо в окото.
Бяхме на средата на пътя до дома на Лумис. Дейзи беше избягала отново и се беше вмъкнала през тяхната ограда. Татко беше бесен. Също и госпожа Лумис. А аз се преструвах на ядосана, но всъщност се радвах, че имам възможност да видя Ройъл, без да си проличи, че копнея за това. Той беше пред плевнята, както се надявах. Помогна ми да изкараме Дейзи и Болдуин от езерцето за пореден път и ме изпрати до вкъщи.
По пътя срещнахме Уил и Джим. Носеха въдици през рамо и пълен кош с пъстърва.
— О, Мати, скъпа, бъди моя до Ниагарския водопад — изгука Джим.
— Ще бъда, Ройъл, скъпи, до кухненската мивка — изпадна в излияния Уил.
Пращаха си въздушни целувки, докато Ройъл не развърза повода на Дейзи и не плесна Джим по задника с него. Той хукна през смях, а Уил го последва.
Ройъл продължи да ми разказва какво ядели пуйките и че било добре да се гледат заедно с пилетата и гъските. Аз кимах, усмихвах се, хъмках и охках по целия път и се чудех дали има списание, което да съветва момчетата как да привлекат някое момиче, и ако съществува такова, дали там пише да поставят интересите на момичето пред своите?
Изгарях от желание да кажа на някого, че най-скандалната поетеса в страната живее сред нас. Можех да споделя с Уийвър, но не го бях срещала от няколко дни. Вече беше в „Гленмор“ и помагаше да приготвят лодките и да боядисат верандата. Бих казала на Аби, но се притеснявах, че тя няма да го запази в тайна от Джейн Мили, най-добрата й приятелка. Джейн щеше да разпространи новината, а реших, че за госпожица Уилкокс може да се окаже опасно хората да разберат коя е всъщност, при положение че всички бяха толкова скандализирани от стихосбирката й. Най-много исках да кажа на Ройъл. Имах желание да го споделя с него и това да бъде наша тайна, само наша, но той не ми даде възможност.