— Темпераментен — отвърнах. Провеждахме словесен дуел, основан на думата ми за деня — „експанзивен“. Стана ми ясно, че тук ще ми е трудно да си играя на думи. Едва имах време да си измия лицето и да си сплета косата сутрин, да не говорим за ровене в речника.
Бях предизвикала Уийвър на дуел, щом разбрах, че получава цял долар повече от мен седмично. Попитах го как го е постигнал, а той ми отговори:
— Никога не се примирявай с това, което ти предлагат, Мат. Винаги искай повече.
Свали си шапката и протегна ръка.
— Моля ви, сър, може ли още малко? — изимитира той Оливър Туист.
— Нали знаеш докъде стигна Оливър с това — скастрих го, изумена от способността на Уийвър да извърта нещата както му изнасят. Просто, защото имаше достатъчно кураж.
Забързах към фурната за притопляне, свалих един панер и го застлах с чиста кърпа. Изгорих си пръстите, докато вадех горещите кифлички. Очите ми се навлажниха, но успях да не пророня и сълза.
— Хенри! Ще затоплиш ли тези, моля те? — викна готвачката.
В този момент над главата ми профучаха три метални консерви една след друга.
— Кфо е? — попита Хенри.
— Подсладено мляко. За карамеления сос — кресна в отговор тя.
— Поривист — рече Уивър, внезапно озовал се до мен, и със замах напълни панера си с кифлички. Натъпка устата си с царевична питка и изскимтя, когато готвачката на път от сандъка за лед към фурната го плесна по главата.
— Неистов — казах с кискане.
Уийвър беше готов да ми отговори, но не можеше, защото устата му беше пълна.
— До смърт, господин Смит — припомних. Плюх си на пръста, сякаш беше дулото на пистолет, вдигнах подноса и се запътих към трапезарията.
Това беше първият ми пълен работен ден в „Гленмор“ и въпреки че беше само на десет километра от дома ми, се чувствах като в друга страна, в съвсем различен свят — света на туристите. Туристите са хора, които имат достатъчно пари, за да ходят на почивка за седмица-две, понякога за цял месец, а дори и за цялото лято. Не можех да си го представя — да не работиш цяло лято. Някои от тях бяха наистина приятни, други — не. Госпожа Морисън беше шефката, а готвачката беше отговорник, но това не ме притесняваше. Всичко ми се струваше като невероятно приключение. Не бях толкова стъписана, колкото очаквах. Фран, главната сервитьорка, ми обясни нещата.
Занесох кифличките и маслото на десета маса. На нея вечеряше семейство. Майка, баща и три малки деца. Говореха и се смееха. Таткото потърка нос в този на момиченцето си. Аз се втренчих в тях, но отместих поглед, когато майката ме забеляза.
На девета маса имаше четирима едри атлетични господа от Ню Йорк. Бяха отишли на риболов сутринта и бяха планирали да се върнат по здрач. Имах чувството, че ще изядат цялата кухня. Донесох им кремсупа от грах. Три панера кифлички. Чиния краставички, репички, маслини и туршия. Пъстървата, която бяха уловили, беше изпържена и поднесена с картофи „Сара Бернар“. Задушени пилешки дробчета с бекон. Телешки ребра. Плата със спанак, задушени домати, цвекло и карфиол. За десерт — торта с кокос, гарнирана с яйчен крем и покрита със захарна глазура.
На осма маса седеше сама жена. Седеше кротко, отпиваше от лимонадата си и четеше. Не можех да сваля поглед от нея.
— Бих убила за такава рокля — каза Фран, като мина покрай мен.
Но аз не копнеех за роклята, а за свободата й. Можеше да си седи до прозореца и да чете и нямаше кой да я попита „Пилетата нахранени ли са? Какво има за вечеря? Изчистено ли е на прасетата? Прекопана ли е градината? Кравата издоена ли е? Намазана ли е печката с вакса?“.
Струваше ми се най-голямата щастливка. Тя нямаше голям апетит и не поръча предястие, а само пъстърва. Но я искаше задушена, не пържена.
Готвачката се размрънка, но задуши рибата. Когато й я занесох, тя сбърчи нос.
— Вмирисала се е. Може ли да предадеш на готвачката си, че обичам рибата да е прясна?
Върнах се в кухнята и приближих готвачката с чинията в ръце, убедена, че ще ме убие на мига, но тя само промърмори, махна украсата от домат и маруля, сложи нова от спаначени листа и кръгчета морков и ми нареди да изчакам пет минути, преди да я занеса отново. Така и направих. Жената каза, че е чудесна.
На седма маса седяха две млади семейни двойки. Носеха карти и обсъждаха разходка с кабриолет из околността. Мъжете бяха облечени в леки вълнени костюми, ръцете им бяха гладки и чисти, без липсващи пръсти. Жените носеха поли за каране на велосипед и раирани блузи с копринени панделки на якичката.