— Ще взема желирано телешко — съобщи той и се покри отново.
Лицето ми пламтеше, когато се върнах в кухнята. Така се бях изчервила, че готвачката веднага забеляза.
— Какво си направила? — започна с обвиненията тя. — Изпусна ли нещо?
— Не, госпожо, аз… само се спънах, това е всичко — излъгах. Не се осмелявах да си призная какво се беше случило. Пред никого.
Фран взимаше поръчка и ни чу. Дойде при мен.
— Шеста маса? — прошепна.
Кимнах, забила поглед в земята.
— Мръсното псе! Вчера направи същото с мен. Изпусни нещо, разбра ли? Кана студена вода. Право в скута му. Не се връщай, Мат. Ще накарам Уийвър да поеме тази маса.
— Фран, къде си? — ревна готвачката — Взимай, взимай…
Тя не успя да довърши изречението си, защото в този момент кухнята беше поразена. Раздаде се експлозия. По-шумна от фойерверките в Олд Фордж за Четвърти юли. По-силна от всичко, което бях чувала. Ейда изпищя. Аз също.
— О, майн гот! — викна Хенри.
Шрапнел профуча във въздуха и счупи газена лампа. Газта потече. С Ейда се свихме зад охладителя, вкопчени една в друга. Прогърмя още една експлозия и още една. Чуваха се писъци и навред се посипаха стъкла. Успях да вдигна поглед; таванът беше надупчен на няколко места. Повечето лампи бяха изпотрошени. Един прозорец беше счупен.
Усетих влага по лицето си. Беше нещо топло.
— Ейда! — викнах ужасена — Ейда, май ми тече кръв.
Ейда вдигна глава и ме погледна. Докосна бузата ми. Погледнах пръстите й и очаквах да са алени, но те бяха бели. Ейда ги подуши.
— Мирише на мляко — заяви. Станахме предпазливо, като още се държахме една за друга.
Фран и Уийвър надничаха иззад сандъка за лед. Бил се беше свил под мивката. Две от другите сервитьорки и помощникът се бяха скрили зад вратата на избата. Видях как я открехват и очите им примигват в мрака. Кухнята беше в пълна разруха. От бъркотията можеше да ти се завие свят. Лепкавото нещо по лицето ми капеше и от тавана. Имаше стъкла навсякъде — по чиниите, по приборите, по подносите, по целия под. Една смачкана торта, три пая, купа с бисквитено тесто, тиган с желатин, тенджера супа, четири плата с бисквитки и мусът от раци бяха напълно съсипани.
Чух стон изпод голямата дървена работна маса пред печката. Беше готвачката. Лежеше по лице на пода. С Ейда изтичахме да й помогнем. Тя се оглеждаше и клатеше глава от отчаяние.
— Къде е Хенри? — промълви задъхано — Къде е този дявол?
Хенри излезе от килера. Беше пребледнял и треперещ.
— Ти сложи тези консерви до печката, нали така? — развика му се тя.
— Ти… ти опита мен убиеш! — изкрещя й Хенри. — Ти казва да топли мляко, а после… Бам! Бам! Бам!
— В тенджера, магаре такова! В тенджера! Не може да топлиш консерви, те гърмят. Не знаеше ли? От кое затънтено място идва пещерен човек като теб? — изрева тя.
— Ти опита мен убиеш — настояваше Хенри. Експанзивно.
— Не се постарах достатъчно — изръмжа готвачката и грабна сатъра. Хенри се изстреля през вратата. Тя се втурна по петите му.
След половин час тя беше отново пред печката, попиваше и я чистеше, а Хенри изобщо не се мяркаше. Останалите бяхме заети с търкане и миене. Стоях пред мивката и изцеждах парцала си, твърдо убедена, че съм попаднала в приют за душевноболни. Само дето тук лудите се разхождаха свободно, развяваха разни неща или заплашваха да се убият един друг. Спомних си думите на татко: ще дойде да ме вземе или ще изпрати Ройъл, ако реша, че искам да се прибера. Спомних си също какво ми каза за подлеците, които наемат стая в хубав хотел, и ми се прииска да му кажа какво беше направил онзи от шеста маса. Татко би му дал да се разбере, но тогава, независимо дали исках, или не, щях да тръгна за вкъщи и да слушам „нали ти казах“ по целия път. В този момент Уийвър дойде при мен и пъхна нещо нагънато в ръката ми. Банкнота от цял долар.
— Какво е това? — попитах го.
— Бакшишът ти. От шеста маса.
Поклатих глава.
— Не го искам — отговорих и се опитах да му я върна — Не от този.
— Не бъди глупачка. Това ще са най-лесно изкараните ти пари за цялото лято. По дяволите, за цял долар съм съгласен да ми го покаже и на мен.
Фран се появи с кофа мръсна вода в ръце.
— За четвърт долар бих хвърлила още един поглед — изкикоти се тя.
Фран и Уийвър ме развеселиха, накрая и тримата се разсмяхме дружно, аз прибрах долара в джоба си при монетите от пет и десет цента, които събирах от масите, а в този миг готвачката ни видя да бездействаме, насочи ножа си към нас и каза: