„Които им даде“, Ройъл, „които“, помислих си.
— Добре — казах и скочих внимателно, за да не повредя букетчето, което носех на Мини.
Той обърна конете, без да спира да говори.
— Добра цена им поискаха, но това са четирийсет акра все пак.
— Ройъл! — прекъснах го внезапно. Твърде високо.
— Какво?
— Просто… да не забравиш. Да не забравиш да ме вземеш.
Той ми се намръщи.
— Казах, че ще се върна след два часа. Не ме ли чу?
Кимнах. Чух те, Ройъл, помислих си, но не ти вярвам. Още не мога да повярвам на това. На плаването с лодка в Биг Мус Лейк. Нито на разходките и возенето с каруцата оттогава. Нито на обещанието ти за пръстен. Ти ще ме забравиш, а аз ще трябва да си тръгна пеша от Мини, ще те видя по пътя, как возиш Марта Милър, а погледът ти ще мине през мен, ще се събудя и ще разбера, че това е било сън. Моля те, върни се за мен, казах наум, докато го гледах да се отдалечава. Моля те, повози ме. Харесва ми другите да се взират в нас, като ги отминаваме. Харесва ми да седя до теб в колата, а кракът ти да е притиснат в моя. Не ми пречи да слушам всички подробности за новия сорт царевица, защото искам единствено да ме докосваш и да ме целуваш, нищо че съм безлична читанка. Особено заради това.
Каруцата се скри зад завоя, а аз се отправих по пътя към къщата на Мини. Помахах на наемните работници. Те правеха ограда от дърветата, които бяха отсекли, за да отделят земята на Джим. Видях Тистъл, една от кравите, да пасе наблизо. Беше огромна, щеше да се отели всеки момент. „Гравидна“ е думата ми за деня. Означава бременна. Когато я прочетох сутринта, ми се стори, че е странна дума за бременност. После прочетох още за нея и разбрах, че означава също обременен или натоварен. Като гледах Тистъл с наедрелия й корем и клюмнали уши, терминът ми се стори много логичен.
Помирисах цветята, които бях набрала за Мини. Надявах се да ги хареса. Не я бях виждала от толкова отдавна — от седмици — и имах много да й разказвам. Последния път, когато й гостувах, точно бях получила писмото от „Барнард“, но така и нямах възможност да й го покажа, защото тя раждаше близнаците си. После аз бях заета във фермата и в библиотеката на госпожица Уилкокс, след това отидох в „Гленмор“ и ми се струваше, че не сме имали възможност да си поговорим от векове. Исках да й кажа за писмото, независимо че нямаше да замина. Исках също да й разправя за Ройъл и пръстена, който идеше да ми даде. Може би щеше да ми помогне да измисля как да се омъжа за Ройъл и да бъда писател едновременно — подобно на онези изискани палта от каталозите на „Сиърс и Роубък“, които изглеждат като съвсем друго палто, като просто го обърнеш наопаки.
Входната врата се отвори с трясък, щом стигнах до верандата. Джим ме поздрави намусено, натика последните залъци от сандвич в устата си и затича да се присъедини към наемните работници.
— Мини? — извиках и влязох вътре. Лъхна ме неприятна миризма. Кисела воня на стара манджа и мръсни пелени.
— Мат, ти ли си? — чух уморен глас.
Мини седеше на леглото и кърмеше близнаците си. Беше толкова слаба и изпита, че едва я познах. Русата й коса беше мазна. Дрехите й бяха изпоцапани. Бебетата сучеха лакомо и издаваха звуци, подобни на грухтене. Огледа стаята набързо. Беше притеснена и засрамена.
— Да, аз съм. Донесох ти това — казах и й подадох цветята.
— Толкова са красиви, Мати. Благодаря. Ще ги натопиш ли?
Тръгнах да търся чаша или буркан и чак тогава забелязах колко е мръсно. По масата и плотовете имаше чаши и чинии със засъхнала храна, мивката беше пълна с прибори. Печката беше затрупана с мръсни тенджери. Подът явно не беше мит от векове.
— Съжалявам за бъркотията — каза Мини. — Тази седмица четирима души помагат на Джим. Имам чувството, че докато сготвя, е дошло време за следващото ядене. А и бебетата са постоянно гладни. Ето, ще ги вземеш ли за малко? Ще направя по чаша чай.
Подаде ми едното бебе, което измрънка, когато го отдели от набъбналата си, покрита със сини вени гърда. Зърното беше възпалено от сукането на бебето. Беше напукано и от него се стичаха капчици кръв. Тя видя, че съм се втренчила, и се покри. Подаде ми и другото бебе и двете се разреваха на мига. Въртяха се и ритаха. Кривяха личицата си и отваряха розовите си устички като писукащи пиленца. Пелените им бяха подгизнали. Бузките им бяха изприщени. Имаха корички по главичките. Воняха на мляко и напишкано. Опитвах се да ги хвана удобно, за да престанат да врещят, а и полата ми да не подгизне и в следващия миг Мини се озова надвесена над мен, отпуснала ръце край тялото си, а дланите й бяха стиснати в юмруци.