— Шшшт, Бет, всичко е наред. Ще те излекувам, обещавам… — казах. Но тя не ме чу. Върнах се при Лу. — Къде е Аби? — попитах.
Тя навлажни устните си с език.
— При татко.
Изтичах от нашата стая по малкия коридор към спалнята на татко. Баща ми лежеше скован в леглото си, бълнуваше и трепереше. Сестра ми се беше свлякла върху него.
— Аби! — извиках я — Аби, събуди се.
Тя вдигна глава. Очите й приличаха на тъмни дупки. Скулите й бяха изпъкнали.
— Той е много зле, Мати — промълви тя.
— Откога?
— От два дни. Температурата му се покачи много тази сутрин.
— Иди да си легнеш, Аби. Аз ще се погрижа за него.
— Ще ти помогна, Мат…
— Върви да си легнеш — казах рязко.
Тя стана и тръгна към вратата, вървеше бавно и тътреше крака като старица. Пипнах лицето на татко. Кожата му беше суха и гореща.
— Татко — извиках го нежно, — тате.
Той отвори очи и погледът му мина през мен. Ръцете му заопипваха завивките.
— Татко, чуваш ли ме? — попитах.
— … убих я, аз я убих… — ломотеше той. — Аз съм виновен…
Закрих очите си с ръце и изплаках от страх. Не знаех какво да правя. Бяха толкова зле. Можеха да разчитат само на мен, а аз не знаех какво да предприема.
— Равнец, Мати — обади се с пресипнал глас Аби откъм вратата. — Дай му да пие чай от равнец. Има температура, тресе го и има дълбока кашлица. Опитай с лук…
— … гъша мас и терпентин… — добавих, внезапно спомнила си как мама лекуваше кашлицата. Тонът на Аби беше спокоен и мил дори и в този момент и това ми помогна да се успокоя и да помисля. — И обтриване. Ще пробвам да го обтрия с гъба със студена вода — казах.
— Бет и Лу имат диария. Пробвах със сироп от къпини, но не помогна. Дай им корени.
— Корени? Какви корени? — почти изкрещях.
— От къпини, Мат. Накълцай една шепа и ги свари, докато водата стане кафява. Накарай ги да я изпият.
Краката на Аби се разтрепериха и се наложи да се хване за дръжката на вратата, за да не падне. Помогнах й да си легне до Лу. Тя стисна ръката ми, затвори очи и останах сама. Съвсем сама.
Изтичах надолу и излязох навън с намерението да взема лопата от обора и да извадя корени от къпина. Спрях по средата на пътя. Къпините бяха нагоре, чак след царевичното поле. Това бяха цели петнайсет минути пеша. Трябваше да дам вода на Лу. И чая от равнец на татко. И да се погрижа за Бет, която лежеше в собствените си нечистотии… Изтичах обратно вътре и сложих чайника да заври. После сипах вода в голям емайлиран леген, върнах се бързо горе и съблякох Бет. Издърпах я от леглото на голия под и я измих.
Тя трепереше в ръцете ми и мрънкаше да спра.
— Студено е, Мати, боли — хленчеше и се опитваше да се освободи от мен, а тъничките й крайници се тресяха.
— Тихо, Бет, знам — успокоявах я аз, — стой мирно, стой мирно. — Опитах се да се съсредоточа върху думата си за деня — „изкупление“, — за да прогоня страха от съзнанието си. Спомних си, че означаваше „изплащане, възмездие, жертва“, и осъзнах, че не ме е грижа.
Когато Бет беше вече чиста, облякох й нова нощница и я сложих при Аби и Лу. Нейното легло не беше оправено, но то щеше да почака. После съблякох изцапаната дреха на Лу и ги покрих трите с юргана. Аби се потеше. Долните й дрехи бяха подгизнали, а косата й се беше сплъстила и залепнала за главата. Щях да я обтрия с гъба. Веднага след като сложех някаква супа да ври. Спомних си, че мама винаги правеше пилешка супа, когато някой не беше добре. Ужасявах се от мисълта да заколя кокошка, но нямах избор.
Изтичах долу, напълних една кана с чиста вода, грабнах чаши и се върнах обратно горе. Дадох на всички да пийнат, като придържах главите им, за да могат да преглъщат. Беше истинска битка, докато накарам Бет да пие вода, но Лу, Аби и татко пиха жадно. Мръсните неща воняха ужасно, а знаех, че не е добре да се диша мръсен въздух, затова събрах всички мръсни дрехи и изцапаните завивки на Бет и постелята й и ги изнесох. Докато бях на двора, вдигнах поглед към обора. Имаше три телета на пасището. Друго се беше отправило към пътя. Имаше още две в царевицата, които газеха крехките растения. Сърцето ми се сви. Нужни ни бяха всяко стъбълце и стръкче за храна през зимата. Някакво движение привлече погледа ми. Беше Томи. Стоеше близо до кошерите и се опитваше да избута друго теле — Болдуин — към пасището, но Болдуин му се опъваше. Той се закова на място, вдигна глава и измуча жално. От задника му бликнаха изпражнения и изпръскаха Томи. Томи изруга и взе да налага с юмрук телето по муцуната отново и отново. Мученето премина в пронизителен врясък. Предните крака на горкото животно се подгънаха.