Като всички нас.
— Спестил съм десет долара, Мати. Мама също е сложила нещо настрана. Тя ще ни помага. А и ти ще събереш някакви спестявания до края на лятото, нали така? Ще е достатъчно да се установим заедно.
Аз продължавах да се взирам в пръстена.
— Съгласна ли си, Мати?
Надянах пръстена на пръста си. Стана ми.
— Съгласна съм, Ройъл — казах. — Най-добре ела с мен у дома, за да съобщим на баща ми.
„Южен Оцелик
2 юли 1906 г.
Понеделник вечерта
Скъпи Честър,
Надявам се да ме извиниш за кривите редове, но пиша прилегнала. Работих ужасно много днес… Сутринта помагах на мама с прането, а после приготвяхме обяда. Следобед брах ягоди. Беше забавно, но ужасно се уморих. Полетата тук са почервенели от плод. Тази вечер мама ги консервира, прави хляб и бисквитки. Берем плодове почти всеки ден, откакто съм дошла. Мама казва, че ще стана чудесна готвачка. Как ти се струва това? Вечерях сама тази вечер, картофи и пържени филийки и разни вкусни неща…“
Спирам да чета писмото на Грейс и се взирам в тъмнината. В момента мама ми липсва до болка. Тя също консервираше ягоди и правеше най-вкусната розова ягодова торта. Беше сладка като целувката й по бузата ми. Понякога береше цяла кошница плодове следобед и ги поднасяше на кухненската маса, затоплени от слънцето и уханни, с купички със сметана и меласа. Топвахме ги в сметаната, после в меласата и лакомо ги хапвахме. Вкусът им носеше и още нещо в себе си. Подсвиркването на татко, докато се прибира вечер от полето, или теленце, което се изправя на крака за първи път, или пък приказките за духове, които Лотън ни разказваше пред огъня. Струва ми се, че имаха вкус на щастие.
Веднъж мама ги поднесе така само за мен и нея. Беше първият ми цикъл. Седнахме на кухненската маса, тя сложи ръката си върху моята и ми каза, че вече съм жена, а не момиче и че целомъдрието е най-ценното съкровище на жената и трябва да го пазя и да не го давам на друг мъж, освен на този, за когото се омъжа.
— Разбираш ли ме, Мати? — беше попитала тя.
Мислех, че да, но не бях сигурна. Знаех какво означава целомъдрие — добродетел, чистота и достойнство, — защото веднъж това беше думата ми за деня. Не мислех обаче, че към това се стремят мъжете, защото Фран веднъж ми беше казала, че искат единствено гърдите ти.
— Къде е целомъдрието ми? — попитах най-сетне.
— Под полата ти — отвърна тя и леко се изчерви.
И аз се изчервих, защото вече знаех за какво говори. Донякъде. Поне знаех къде се намира целомъдрието на кравите и на пилетата и за какво служи.
Тогава я попитах:
— Как разбираш дали един мъж те обича, мамо?
— Просто разбираш.
— Ти как разбра? Татко ти каза, че те обича и ти подари хубава картичка и ти разбра, така ли?
Мама се засмя.
— Представяш ли си татко ти така?
— Тогава как разбра, мамо?
— Просто разбрах.
— Аз как ще разбера?
— Ще разбереш.
— Но как, мамо, как?
Тя така и не ми отговори. Поклати глава и каза:
— О, Мати, твърде много питаш.
Грейс сигурно много е обичала Честър, щом му е дала целомъдрието си, преди да се оженят. Разбирам защо. Той беше много привлекателен. Имаше тъмна коса, плътни устни и някак ленива усмивка, от която стомахът ти се свива. Обличаше се добре и се движеше с небрежна грация, пъхнал ръце в джобовете си. Опитвам се да си припомня очите му, но не мога. Той никога не ме гледаше в лицето.
Чудя се как Грейс се е убедила, че Честър я обича. И не спираше да настоява за това до самия край. Мъжете обикновено не правеха признание ей така, изневиделица. Мини казва, че трябва да търсиш знаците. Дали са се избръснали, преди да дойдат да те вземат? Дали ще те оставят да се качиш сама в каруцата, или ще ти помогнат? Дали ще ти купят бонбони, без да си подметнала за това.
Ройъл се мие. И си слага чиста риза. И щом е казал, че ще дойде в седем часа, идва в седем часа. Прави и други неща. Лежа по гръб на възглавницата си и си ги повтарям наум отново и отново като молитва, но е безполезно. Мама каза, че ще разбера. И наистина разбирам. Мисля, че открай време съм го разбирала.
— Горката тъжна глупава Грейс — прошепвам в тъмнината. — Горката тъжна глупава Мат.
Мо-но-ди-я