В мига, когато се уверих, че Хенри разполагаше с всичко необходимо, отново се присъединих към Аби и момичетата Симс.
— Къде е Лу? — попитах, докато се оглеждах наоколо.
— Не си ли я забелязала още? — учуди се Аби.
— Не, защо?
Аби посочи към едно голямо кафяво буре. Там стоеше жилесто на вид момче с лоша подстрижка, което надигаше чаша с бира.
— Какво общо има той с Лу? — попитах.
— Мати, това е Лу.
— Боже, Аби! Какво е направила с косата си?
— Отряза я. Цялата. Все заплашва, че ще избяга. Ще ми се да го изпълни.
Приближих я в гръб.
— Какво правиш? — просъсках и дръпнах чашата.
— Пия бира. — Тя си я взе обратно и изгълта съдържанието й наведнъж, а после се оригна толкова шумно и продължително, че устните й се разтресоха.
Хванах я за китката.
— Луиза Ан Гоуки. Срам ме е заради теб!
— Не ме е грижа.
— Погледни си косата! Полуплешива си! Какво направи татко, като те видя?
— Нищо. Дори не забеляза. Никога нищо не забелязва. Пусни ме, Мат. — Тя освободи кльощавата си ръка от хватката ми и се стрелна към по-малките момчета на Лумис подобно на врабче, за да се присъедини към поредната им пакост.
— Какво й е? Да не е хванала краста? — Беше Ройъл. Предложи ми бисквита от чинията си. Аз я приех.
— Отрязала си е косата. Отново.
— Защо?
— Защото е ядосана. — Толкова ядосана, че ме плашеше. Започваше да става напълно необуздана. Защо татко не го е забелязал досега? Защо не е предприел нещо?
— Да не е защото не харесва цвета?
— Не, Ройъл, няма нищо общо с цвета — отвърнах нетърпеливо. — Свързано е с това, че изгубихме майка си, а после и Лотън… — Забелязах, че оглежда бобената си салата, а не мен, и се предадох. — Къде беше? — попитах.
— Да си взема нещо за хапване. И си поприказвах с Том.
— Той тук ли е?
— Том ли? Ето там е — отговори и посочи към верандата.
И той наистина беше там. Подпираше се на една колона и разискваше нещо с Чарли Еклър.
Ейда трябва да се е заблудила, помислих си. В края на краищата брат й не беше видял разправията, а само беше чул. Може би е сбъркал. Може би Марта се е карала с някого друг, а не с Ройъл.
— Няма да е добре, ако баща ти разчисти северната част от земята си — отбеляза Ройъл, докато преглъщаше парче пай. — Спомена, че обмислял да го стори.
— Няма ли да е добре? Защо не? — попитах разсеяно, като въпреки волята си все още търсех Марта с поглед.
— Онзи ден ходих за горски плодове. Там, където нашата земя се среща с вашата и на Хъбард. Разполага с много хубави боровинкови храсти. Трябва да ги запази. Летовническите селища ги купуват за пайове, палачинки и други такива.
Мини, която беше успяла да се откачи за малко от Джим, се присъедини към нас. Също Ейда и Фран. Започнаха да обсъждат кой с кого е и къде се намира, а Ройъл се почувства неловко от толкова много женско бъбрене и отиде да говори с брат си.
— О, той е толкова красив, Мати — въздъхна Ейда в мига, щом той се отдалечи достатъчно, че да не я чуе. — Как успя да го хванеш?
Ейда не целеше нищо лошо с въпроса си, но въпреки това, изречен на глас, той ме накара да се чувствам притеснена. Аз самата често се чудех същото.
— Позволила му е да я целува, докато са се возили на лодка по езерото Биг Мус, ето как — отбеляза закачливо Фран.
— Откъде знаеш? Със сигурност те нямаше там — отговорих аз.
Фран се усмихна широко.
— Не прави любов в провинцията, Мат. Защото там и картофите имат очи…
— А царевицата има уши — довърши Ейда и се изкикоти.
— Не след дълго тя ще бъде Мати Лумис — заяви Мини. — Вече определихте ли дата? Обзалагам се, че ще бъде преди Нова година. Обзалагам се, че ще си омъжена, преди да е прибрано сеното. Сигурна съм в това.
— Аз не бих била толкова сигурна.
Обърнах се, сепната от прозвучаването на нов глас. Беше Марта Милър. Двете с Белинда Бекър се бяха присъединили към групичката ни. Белинда изглеждаше така, сякаш е подушила нещо неприятно. Лицето на Марта беше бледо и изпито.
— Надявам се, че имаш зестра, Мати Гоуки. Хубава зестра — обърна се Марта към мен.
— За разлика от някои други, Мати не се нуждае от зестра — отвърна и дръзко Мини.
— Не и като разполага с такива хубави големи гърди — изкикоти се Фран.