Аз се изчервих ужасно и те всички прихнаха. Дори Белинда. Не и Марта обаче. Тя само ме оглеждаше със суров и изпълнен със злоба поглед. Забелязах също така, че очите й бяха подпухнали. Беше плакала.
— Ройъл е вторият син в семейството — заяви. — Дан е този, който ще получи по-голяма част от фермата някой ден. Но земята на Лумис граничи с тази на баща ти, нали, Мати?
— Хайде, Марта. Да вървим — подкани я Белинда.
Марта не й обърна никакво внимание.
— Ако Ройъл се ожени за теб, може и да убеди баща си да му даде няколко декара, а също и твоя баща. Може би четирийсет или петдесет декара общо. Или пък може да получи цялата ферма на баща ти. В крайна сметка, Лотън си тръгна и едва ли ще се върне.
— Марта! — викна Белинда и я дръпна за ръката, но Марта се отскубна от нея.
— А и налице е земята на Еми Хъбард — продължи. — Общо четирийсет и осем декара. Много удобно вклинена между земята на Лумис и тази на баща ти. И интересната случайност е, че другия месец ще я предлагат на търг.
— О, кого го е грижа, Марта? Защо не отидеш да сипеш отрова в пунша или не свършиш някоя друга подобна гадост? — намеси се Фран.
Кръвта ми замръзна.
— За какво говориш, Марта?
— Еми не си плаща данъка навреме от четири-пет години и никой не обръща внимание. Сега изведнъж Арн обявява земята й за публична продажба. Не ти ли се струва странно?
— Само защото има заинтересувана страна — казах аз, припомняйки си думите на леля Джоузи и Алма Макинтайър, докато отваряха писмото на пара. — Някой е проявил интерес. Някой от града, който иска да си купи евтина земя.
Марта се усмихна.
— О, да, със сигурност има заинтересувана страна, но той не е от града. Живее в Игъл Бей и се казва Ройъл Лумис.
Фран избухна в смях.
— Ти наистина си много тъпа. Ройъл не разполага с такива пари.
— Не, но майка му разполага. Айва спестява от две години. Заделя по двайсет и пет цента тук, петдесет цента там от приходите от яйцата или маслото. През зимата уши два юргана и ги продаде на Коен. А през лятото взима да поправя дрехите на летовниците. Тя е тази, която подтикна Арн да обяви запор на земята на Еми. Писала до шефа му в Хъркимър. Казала, че не е честно на Еми все да й се разминава, когато всички други си плащат данъците.
— Защо би постъпила така? — попита Ейда.
Марта вдигна рамене.
— Има си причини. А също така и хубава спретната пачка, която ще даде на Ройъл, за да може да си купи земята на Хъбард и да я обработва. И както вече казах, няколкото декара като сватбен подарък от твоя баща, Мати, а също и от бащата на Ройъл ще я допълнят идеално.
Не можех да й отговоря. Думите заседнаха в гърлото ми като буца.
— Мислеше си, че си много умна, нали, Мати? Ти, с глава, вечно забита в книгите. Ройъл казва, че знаеш много думи, но дори не умееш да доставиш удоволствие на…
— Марта, изречеш ли още нещо, ще те цапна през устата — закани се Фран. — Кълна се в Бог, че ще го направя.
— Хайде, Марта, да вървим. Дан ми маха да отида при него — намеси се Белинда. Отново дръпна приятелката си за ръката и си тръгна.
— Не обръщай внимание на глупостите й, Мати. Измисли си всичко. Толкова ревнува заради Ройъл, че пикае оцет — обърна се към мен Мини.
— Беседвам! — произнесе зад гърба ми Уийвър.
Аз го погледнах замаяно.
— Клюкарствам — отвърнах вяло. — Измислям, фабрикувам. Говоря лъжи. Пред околните. Или пред себе си. Особено пред себе си.
— Какво? Много се отклони, Мати. Ще ти дам право на още един изстрел. Ако отново сбъркаш, си мъртва като…
— О, махай се, Уийвър — тросна му се Мини. — Това е разговор само между момичета.
— Боже, Мини, голяма грубиянка си.
— Хайде! Върви си!
Цялата гордост, която бях изпитала по-рано, защото Ройъл донесе пайовете вместо мен и хората го видяха да го прави, изчезна като подплашена кошута. Почувствах се ужасно. Приятелките ми може да се застъпваха за мен и да говореха колкото си искат мили неща, но това нямаше значение. Единственото, което чувах, беше гласът на Ройъл да изрича: „Няма да е добре, ако баща ти разчисти северната част от земята си… разполага с много хубави боровинкови храсти“. Почувствах се такава глупачка, задето бях решила, че се старае да погледне отвъд обикновената кафява коса и кафяви очи и да зърне същността ми. Или пък че е оценил видяното.