Едуард Шилбек — фламандски теолог, обвинен в ерес през 1968 г. заради призивите му за повече свобода в теологическите изследвания и за теологически плурализъм.
Леонардо Боф — бразилски теолог, един от водачите на „Теология на освобождението“ — движение, широко разпространено в Латинска Америка, чиито привърженици се застъпват за правата на бедните и на страните от Третия свят. — (Б. р.)) В своята история Църквата на Петър е печелила битките си като затваряла устата на непокорните иди ги елиминирала. Ние още използваме същите оръжия: опозоряването, отлъчването и кладата… Какво мислиш, отче Кварт? Много си мълчалив.
— Такъв съм си, монсиньор.
— Вярно. Винаги лоялен и внимателен, нали? Или трябва да кажа, професионалист? — Тонът на прелата беше леко закачлив. — Ти носиш проклетата дисциплина като ризница. Щеше да се разбираш добре с Бернар дьо Клерво и неговите рицари-тамплиери. Ако беше заловен от Саладин, сигурен съм, че по-скоро щеше да оставиш да ти прережат гърлото, отколкото да си смениш вярата. Но не от вярност, а от гордост.
Кварт се засмя.
— Мислех си за негова светлост кардинал Ивашкевич — каза той. — Вече не пращат хора на кладата. — Той допи чашата си. — Нито ги отлъчват.
Спада кимна рязко.
— Има други начини да захвърлиш някого в мрака. И ние сме го правили. Самият ти.
Архиепископът замълча, втренчен в очите на Кварт. Чудеше се дали не е отишъл твърде далеч. Но беше казал истината. В отдавнашните дни, когато не бяха във враждебни лагери, той беше снабдявал привържениците на Ивашкевич с амуниции. Кварт беше видял Нелсън Корона с късогледите, уплашени очи, замъглени очила и пот, стичаща се по лицето му. Той беше разстриган, а седмица след това беше намерен мъртъв. Това стана преди четири години, но споменът щеше завинаги да остане ясен в съзнанието му.
— Да, така е — каза той.
Спада с любопитство изучаваше Кварт.
— Още ли мислиш за Корона? — попита той меко.
Кварт се усмихна.
— Мога ли да говоря откровено, монсиньор?
— Да.
— Не само за него. Също и за Ортега, испанеца. И за онзи другия, Суза.
Това бяха трима свещеници, привърженици на така наречената „Теология на освобождението“. Те се бяха противопоставили на реакционната вълна от Рим. И в трите случая ИВД беше свършила мръсната работа за Ивашкевич и неговата Конгрегация. Корона, Ортега и Суза бяха известни прогресивни свещеници, работещи в скромни епархии в бедняшките квартали на Рио де Жанейро и Сао Паоло. Те вярваха в спасяването на човека тук, на земята, а не в очакването на Небесното царство. Щом веднъж бяха нарочени за мишена, ИВД започна работа и намери слабите им места, върху които да въздейства. Ортега и Суза скоро се предадоха. Колкото до Корона — популярен герой от бордеите на Рио и бич за местната полиция и политици — наложи се да му припомнят някои съмнителни детайли от работата му с младите наркомани. Кварт беше прекарал няколко седмици в разследване на случая и не остави камък непреобърнат. Но бразилският свещеник отказа да влезе в пътя. Мразен от крайно десните, Корона беше убит от взвод на смъртта седем дни, след като му беше отнет свещеническият сан и го бяха изгонили от епархията. Снимката му се появи на първа страница във всички вестници. Намериха тялото на едно сметище, близо до бившата му епархия. Ръцете му бяха завързани и беше застрелян в тила. „Комунист и педераст“, пишеше на табелката, завързана на врата му.
— Отче Кварт, Корона пренебрегна клетвата си за подчинение и приоритетите на духовенството. Беше помолен да поправи грешките си. Това е всичко. Но нещата излязоха извън контрол. Това нямаше нищо общо с нас. Беше дело на Ивашкевич и неговата Конгрегация. Ти просто изпълняваше заповеди. Това, което се случи, не беше по твоя вина.
— При цялото ми уважение, ваша светлост греши… Корона е мъртъв.
— И двамата познаваме и други, които умряха. Финансистът Лупара, например.
— Но Корона беше един от нас, монсиньор.
— Един от нас, един от нас… Няма „нас“. Ние всички сме сами. Отговаряме пред Бога и папата. — Архиепископът умишлено направи пауза. — В този ред.
Папите умираха, но Бог беше безсмъртен.
Кварт отмести поглед, сякаш искаше да промени темата. После сведе глава.
— Ваша светлост е прав — каза той непроницаемо.
Разгневен, архиепископът сви огромния си юмрук, сякаш щеше да удари по масата, но не го вдигна.
— Понякога — процеди той — ненавиждам проклетия ти самоконтрол.