Выбрать главу
Тогава дискът на миналото се завърта, тогава иде вашето царство, спомени!
Паметта запалва своя рудокопачески фенер и задълбава в пещерата. Загоряват под светлината на мъдростта преобразените, като че оживели, сталактити и сталагмити. Но не, приятелю мой, те са все пак само вкаменелости, а не живата вода, която ги е творила!
6
ОБИЧАМ СНЯГ да затрупва прагът и вратата ми. Когато вън ме застигне виелицата, зашиба ме вятъра и студа слепи ноздрите ми, да сляза и сгрея ръцете си пред камината на проста горска хижица.
Като луд скиор летя моя живот над пропастите, върховете, преспите и сипеите. Трошеха се ските, премръзваха ръцете, алени, топли капки кръв от разбито чело оросяваха белия сняг.
Всичко минава.
Ще побелеят моите коси, като планината от снега. Гледаш равната бяла покривка — а мислиш ти какви пукнатини е изпълнила, какви пропасти е засипала и остри скали заоблила?
Под нея са минали потоците, цветята и птиците на пролетта, пасбищата и стадата на лятото, златото на есента… Под нея са устреми и подвизи, смъртни врагове и жертви погребани.
Мълчи като мраморна богиня бялата стихия.
А ти извадиш джебното си огледалце и видиш — негатива на някогашния си образ…

Информация за текста

© Елисавета Багряна

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Елена Николова

Издание: Елисавета Багряна. „Амазонка. Избрана лирика в два тома.“ „Български писател“. С. 1973

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11775]

Последна редакция: 2009-05-23 09:30:00