Постоя малко, като се оглеждаше. Въздушният поток му показа изхода — отвор, наподобяващ дворцова арка с колони от огромни сталагмити. Отстрани видя корито, запълнено със ситен пясък — вонята идваше именно от него. Върху пясъка се виждаха многобройни следи от котешки лапи.
Вещерът отново сложи на гръб меча, който беше принуден да свали в тясната дупка. И пристъпи между сталагмитите.
Водещият леко нагоре коридор беше сух и с висок свод. Дъното беше покрито с камъни, но можеше да се върви. Той вървя, докато пътят не се оказа преграден от врата. Масивна и затворена.
До този момент вещерът изобщо не беше сигурен, че върви по точния път, нямаше никаква увереност, че е влязъл в точната пещера. Вратата, изглежда, потвърждаваше, че е така.
А в нея, до самия праг, имаше малък, съвсем наскоро изрязан отвор. За преминаване на котка.
Той бутна вратата, но тя не помръдна. Затова пък потрепна — едва-едва — вещерският амулет. Вратата беше магическа, защитена от заклинание. Слабото потрепване на медальона обаче подсказваше, че заклинанието не е силно. Той приближи лице към вратата.
— Приятел.
Вратата се отвори безшумно на смазаните си панти. Както удачно беше отгатнал: в слабата магична защита и фабричната парола, за негово щастие, на никого не му се беше приискало да инсталира нещо по-сложно. Вратата беше предназначена за преграда срещу системата от пещери и за да предпазва срещу същества, неспособни да използват дори най-слаба магия.
Зад вратата, която за по-сигурно блокира с камък, естествените пещери свършваха. Започваше коридор, издялан в скалата с кирки.
Но въпреки всички признаци, той не беше сигурен. Докато не видя светлина отпред. Бледо сияние на факел или кандило. И докато не чу добре познат му смях. Кикот.
— Буу-ххрр-еее-буу!
Светлината и кикотът, както се изясни, се разнасяха от голямо помещение, осветено от факел на желязна стойка. До стените бяха струпани сандъци, кутии и бъчви. Около един от сандъците, като използваха бъчви вместо столове, седяха Буе и Банг. Играеха на зарове. Кикотеше се Банг, явно събрал повече точки.
На съседния сандък имаше бутилка водка. А до нея лежеше мезето.
Изпечен човешки крак.
Вещерът извади меча от ножницата.
— Здравейте, момчета.
Буе и Банг го гледаха известно време с отворена уста. После нададоха вой, скочиха, събаряйки бъчвите, и се хванаха за оръжията. Буе за косата, Банг — за широката сабя. И се нахвърлиха срещу вещера.
Изненадаха го, макар и да не беше разчитал, че ще бъде лесно. Не беше очаквал, че тромавите гиганти ще бъдат толкова бързи.
Буе замахна ниско с косата, и ако Гералт не беше подскочил, щеше да загуби двата си крака. Едва избегна и удара на Банг — сабята изкара искри от каменната стена.
Вещерът знаеше как да се справя с бързи противници. С огромни — също. Бърз или бавен, едър или дребен — всички си имат места, чувствителни към болка.
И си нямат никаква представа колко бърз става вещерът след употреба на еликсири.
Буе изрева, уцелен в лакътя, удареният в коляното Банг изкрещя още по-силно. Вещерът го излъга с бърз финт, прескочи острието на косата и с върха на меча си съсече ухото на Буе. Буе изрева, тръскайки глава, и замахна полегато за удар. Гералт събра пръсти и го удари със Знака на Аард. Отхвърленият от заклинанието Буе се пльосна по задник върху пода и зъбите му гръмко изщракаха.
Банг замахна широко със сабята. Гералт ловко се гмурна под острието, като в движение съсече второто коляно на великана, завъртя се, подскочи към опитващия се да се изправи Буе, рязна го през очите. Буе обаче успя да извърне глава, ударът мина над веждите и лицето на огротрола веднага се заля от кръв. Буе изрева, скочи, нахвърли се на сляпо върху Гералт. Вещерът отскочи, Буе налетя на Банг, сблъска се с него. Банг го отблъсна и с бясно ръмжене се хвърли към вещера, като размахваше сабята. Гералт избегна удара с бърз финт и полузавъртане, съсече огротрола два пъти, по двата лакътя. Банг изрева, но не пусна сабята, отново удари, със замах и напосоки. Гералт отскочи извън обсега на острието. Озова се зад гърба на Банг и не пропусна да се възползва от тази възможност. Обърна меча и го резна от горе надолу, точно между бузите на задницата. Банг се хвана за задника, запищя, заситни с крака и се напика.