— Въпрос на вкус, навици и предпочитания. Аз предпочитам да си върна онези, откраднатите. Принцът и господин следователят ми дадоха дума, че ще намерят виновника. Позволявам си да ви напомня: имах едно условие, за да се заема със задачата да пазя краля. Очевидно е, че още не е изпълнено.
— Очевидно не — студено призна Егмунд, като предаваше меча на капитан Роп, типът с неприятен поглед. — Затова се чувствам задължен да те компенсирам. Вместо тристата крони, които смятах да заплатя за услугите ти, ще получиш петстотин. Нека добавя също, че разследването на кражбата на мечовете ти не е прекратено и все още има вероятност да си ги върнеш. Феран като че ли вече има заподозрян. Нали, Феран?
— Разследването — сухо го уведоми Феран дьо Летенхоф — ясно посочва за виновник някой си Никефор Мус, магистратски и съдебен чиновник. Той е избягал, но залавянето му е само въпрос на време.
— Не твърде дълго, надявам се — изсумтя принцът. — Не е кой знае колко трудно да се залови омазан с мастило чиновник. Който освен това сигурно се е сдобил с хемороиди от продължителното седене зад бюрото — с тях е доста трудно да избяга както пеша, така и на кон. Как изобщо е успял да се измъкне?
— Имаме си работа — изръмжа следователят — с трудно предсказуем човек. И вероятно умствено непълноценен. Преди да изчезне, той сътворил някакво отвратително безобразие в локала на Равенга, с, извинете, човешки екскременти… Заведението трябвало да затвори за известно време, защото… Ще пропусна шокиращите подробности. При извършения обиск на жилището на Мус откраднатите мечове не бяха открити, вместо това намерихме… Извинете… Кожена чанта, пълна догоре…
— Не ми казвай, не ми казвай, сещам се с какво — намръщи се Егмунд. — Да, това наистина говори много за психическото състояние на този индивид. Предвид тази ситуация, вещерю, твоите мечове най-вероятно са изчезнали. Дори Феран да го залови, той няма да успее да научи нищо от този луд човек. Такива дори не си струва да се подлагат на изтезания, ще ръсят само безсмислици. А сега ме извинете, дългът ме зове.
Феран дьо Летенхоф поведе Гералт към главния вход на двореца. Скоро се озоваха в покрит с каменни плочи двор, където сенешалът посрещаше пристигналите гости, а гвардейците и пажовете ги отвеждаха по-нататък, към вътрешността на парка.
— И какво би трябвало да очаквам?
— Моля?
— Какво би трябвало да очаквам днес тук? Коя от тези думи не можахте да разберете?
— Принц Ксандер — снижи глас следователят — се хвалил пред свидетели, че още утре ще стане крал. Но той го казва не за пръв път и винаги в нетрезво състояние.
— Той способен ли е да организира преврат?
— Не съвсем. Но си има своя клика, довереници и фаворити. По-способни.
— Има ли много истина в това, че днес Белоун ще обяви за наследник на трона сина, заченат от новата му съпруга?
— Много.
— А губещият шансовете за трона Егмунд — о, чудо! — наема вещер за охрана и защита на баща си. Достойна за възхищение синовна любов!
— Недей разсъждава много. Приел си работата — изпълни я.
— Приех я и ще я изпълня. Само че едно не ми е ясно. Кой ще бъде против мен, ако се случи нещо. И кой ще ме подкрепи.
— Ако ти потрябва мечът, то, както ти обеща принцът, капитан Роп ще ти го подаде. И той ще те подкрепи. Аз ще помогна с каквото мога. Защото ти желая успех.
— И откога?
— Моля?
— Никога не сме разговаряли на четири очи. С нас винаги е бил Лютичето, а пред него не ми се щеше да повдигам тази тема. Подробната информация в писмен вид за моите предполагаеми машинации… Откъде я има Егмунд? Кой я изфабрикува? Ясно е, че не го е направил сам. Значи, си я измислил ти, Феран.
— Нямам нищо общо с това. Уверявам те…
— За пазител на закона си ужасен лъжец. Не мога да си представя как си успял да се издигнеш до сегашното си положение.
— Наложи се — отвърна Феран дьо Летенхоф след кратко мълчание. — Изпълнявах заповеди.
Вещерът се втренчи в него.
— Няма да повярваш — каза най-накрая той — колко често получавам подобен отговор. Обикновено от хора, които всеки миг ще увиснат на въжето.
Лита Нейт беше сред гостите. Откри я лесно. Защото се набиваше на очи.
Предната част на роклята с дълбоко деколте от наситено зелен крепдешин беше украсена с бродерия във формата на стилизирана пеперуда, обсипана с миниатюрни пайети. В долната си част беше на волани. Воланите в облеклата на жени над десет години обикновено събуждаха у вещера иронично съчувствие, но в роклята на Лита се съчетаваха с всичко останало и затова бяха повече от привлекателни.
На шията на магьосницата проблясваше колие от шлифовани изумруди. Бяха с големината на бадем. А един от тях — още по-голям.