Червената ѝ коса беше като горски пожар.
До Лита стоеше Мозаик. С черна и изненадващо смела рокля от коприна и шифон, напълно прозрачна на раменете и ръкавите. Шията и деколтето на момичето бяха покрити с нещо като префърцунено драпирани шифонови плисета и в съчетание с дългите черни ръкавици придаваха на фигурата ѝ аура на екстравагантност и тайнственост.
И двете носеха обувки с четирицалови токчета. На Лита бяха от кожа на игуана, на Мозаик — от черен лак.
Гералт се поколеба за миг дали да ги доближи. Но само за миг.
— Здравей — спокойно го поздрави тя. — Каква среща, радвам се да те видя. Мозаик, ти спечели, белите обувки са твои.
— Облог — досети се той. — Какъв беше предметът?
— Ти. Аз смятах, че повече няма да те видим, предложих да се обзаложим, че повече няма да се появиш. Мозаик прие облога, защото не смяташе така.
Тя го погледна с нефритените си очи, очевидно в очакване на коментар. Поне една дума. Каквато и да е. Гералт мълчеше.
— Здравейте, прекрасни дами! — Лютичето изникна сякаш изпод земята, точно като deus ex machina. — Дълбок поклон в преклонение пред красотата. Госпожа Нейд, госпожа Мозаик. Простете ми, че не ви поднасям цветя.
— Прощаваме. Е, какво ново има в изкуството?
— Както обикновено в изкуството, всичко и нищо. — Лютичето взе две чаши с вино от подноса на преминаващия покрай тях паж и ги връчи на дамите. — Не ви ли се струва, че настроението на това празненство е някак тъжно? Но виното е хубаво. „Ест Ест“, четирисетак за пинта. Червеното също си го бива, опитвал съм го. Само не пийте хипокрас, не умеят да го правят. Забелязахте ли, че гостите продължават да пристигат? Както е обичайно за висшите кръгове, тук гонките са на обратно, тичат à rebours, победата и лаврите получава онзи, който пристигне последен. И който се появи красиво. Мисля, че вече наблюдаваме финиша. Финалната права прекосява собственикът на верига дъскорезници със съпругата си и веднага губи от идващия след него началник на пристанището с неговата съпруга. Той, на свой ред, губи от непознат ми елегантен…
— Това е началникът на ковирското търговско представителство — обясни Корал. — Със съпругата си. Интересно коя по ред.
— Гледайте, към групата на лидерите се присъединява Пирал Прат, старият бандит. И то с каква партньорка… По дяволите!
— Какво има?
— Онази жена с Прат… — задави се Лютичето. — Това… Това е Етна Асидер… Вдовицата, която ми продаде меча…
— Така ли ти се представи? — изсумтя Лита. — Етна Асидер? Банална анаграма. Тази особа се нарича Антея Дерис. Най-голямата дъщеря на Прат. Никаква вдовица не е, тъй като никога не се е омъжвала. Носят се слухове, че не обича мъже.
— Дъщерята на Прат? Не може да бъде! Бил съм у тях…
— И не си я виждал там? — не му позволи да завърши магьосницата. — Нищо чудно. Антея не е в особено добри отношения със семейството си, дори не използва фамилията си, а псевдоним, съставен от две имена. С баща си общува само по делови въпроси, с каквито се занимава изключително активно. Самата аз съм изненадана, че ги виждам заедно тук.
— Сигурно имат общи интереси — намеси се бързо вещерът.
— Страшно ми е да си помисля какви. Официално Антея се занимава с търговско посредничество, но любимият ѝ спорт са аферите, изнудвачеството и мошеничеството. Поете, искам да те помоля нещо. Ти си опитен човек, а Мозаик не е. Разведи я сред гостите, представи я на онези, които си струва да познава. Покажи и онези, които не си струват.
Лютичето увери Корал, че за него желанието ѝ е равносилно на заповед, след което поднесе ръката си на Мозаик. Гералт и магьосницата останаха сами.
— Хайде — прекъсна Лита продължителното мълчание. — Да се разходим. Там, на хълма.
От хълма, от храма на размишленията, се разкриваше гледка към града, към Палмира, към пристанището и морето. Лита заслони очите си с длан.
— Какво застава там на рейд? И хвърля котва? Тримачтова фрегата с интересна конструкция. И черни платна, ха, това е доста необичайно…
— Да оставим фрегата настрана. Лютичето и Мозаик ги няма, сами сме и доста отдалечени.
— А ти — обърна се към него тя — се чудиш защо. Чакаш да разбереш за какво искам да разговарям с теб. Очакваш въпросите, които ще ти задам. А може би аз искам просто да ти разкажа последните клюки? От магьосническите среди? О не, не се бой, не става дума за Йенефер. Отнасят се до Рисберг — мястото, което, така или иначе, ти е добре известно. Напоследък там станаха големи промени… Не откривам в погледа ти искрено любопитство. Да продължавам ли?