Да, синове мои. Мислехте си, че съм сляп и глух? Че съм стар, грохнал и болен? Мислехте, че не виждам как и двамата се опитвате да спечелите трона и короната? Че ги жадувате както прасе трюфели? Свинята, като надуши трюфела, изглупява. От желание, от алчност, от похот и безумен глад. Прасетата обезумяват, започват да грухтят и да рият земята, без да обръщат внимание на нищо, само и само да се доберат до трюфела. За да ги прогониш, трябва да ги пребиеш с тояга. И вие, синове мои, се оказахте просто прасета. Щом надушихте гъбите, си изгубихте ума от алчност и глад. Само че ще получите лайна, не трюфели. И тоягата ще усетите. Срещу мен тръгнахте, синчета, полакомихте се за моята власт и моята титла. Здравето на хората, които тръгнат срещу мен, обикновено бързо се влошава. Това е факт, потвърден от медицинската наука.
В пристанището хвърли котва фрегатата „Ахеронтия“. Доплаваха тук по моя заповед, аз наех капитана ѝ. Съдът ще заседава утре сутринта, решението му ще бъде взето до обяд. А на обяд и двамата ще се озовете на кораба. Ще ви позволят да слезете от него едва когато фрегатата подмине фара на Пейш де Мар. Което практически означава, че новото ви местожителство ще е Назаир. Ебинг. Мехт. Или Нилфгард. Или самият край на света и преддверието на преизподнята, ако предпочетете да се отправите натам. Защото тук, в околността, няма да се върнете никога. Никога. Ако искате да запазите главите на раменете си.
— Искаш да ни пратиш в изгнание? — нададе вой Ксандер. — Както прогони Вираксас? И нашите ли имена ще забраниш да се произнасят в двореца?
— Вираксас го прогоних в гнева си без присъда. Това не означава, че няма да наредя да го накажат, ако се осмели да се върне. А вас ще ви осъди на изгнание трибуналът. Напълно законно.
— Сигурен ли си в това? Ще видим! Ще видим какво ще каже съдът за това беззаконие!
— Съдът знае каква присъда очаквам аз и ще я произнесе. Единодушно и единогласно.
— Как така единогласно? В тази страна съдът е независим.
— Съдът — да. Но съдиите не. Глупав си, Ксандер. Майка ти беше тъпа като овца, на нея си се метнал. Даже този заговор, разбира се, не си го измислил сам, някой от фаворитите ти го е планирал. Но общо взето, съм доволен, че го направи, с удоволствие ще се избавя от теб. Егмунд е друга работа. Егмунд е умен. Вещер наел да пази баща му, загрижен син, ах, колко хитро го е държал в тайна така, че всички да разберат за това. А после отровата при допир. Хитричка работа е тая отрова, храната и питиетата ми ги опитват, но кой би се досетил за дръжката на ръжена в кралската спалня? Ръжен, който използвам само аз и не позволявам на никой друг да го пипа? Хитро, хитро, синко. Само че твоят отровител те предаде, така се получава: предателите предават предателите. Защо мълчиш, Егмунд? Нищо ли няма да кажеш?
Погледът на Егмунд беше студен, както и преди, в очите му не се забелязваше никакъв страх. Мисълта за прогонването не го плаши, разбра Гералт, той не мисли нито за изгнанието, нито за живота в чужбина, не мисли за „Ахеронтия“, нито за Пейш де Мар. За какво мисли тогава?
— Нищо ли няма да кажеш, синко? — повтори кралят.
— Само едно — процеди през зъби Егмунд. — Също от народните поговорки, които толкова обичаш. Няма по-голям глупак от стария глупак. Спомни си думите ми, скъпи татко. Когато настъпи моментът.
— Заключете ги и сложете пазачи — нареди Белоун. — Това е твоя работа, Феран, работа за следователя. А сега ми пратете шивача, церемониалмайстора и нотариуса, всички останали вън. А ти, вещерю… Научи нещо днес, нали? Откри ли нещо за себе си? По-точно, че си наивен загубеняк? Ако си го разбрал, значи има поне някаква полза от днешната ти визита тук. Която току-що приключи. Ей, там, вие двамата, елате при мен! Придружете вещера до входа и го изхвърлете навън. Внимавайте да не отмъкне нещо от сребърните прибори!
В коридора след вестибюла пътя им пресече Роп. В компанията на двама души със същите очи, движения и фигура. Гералт беше готов да се обзаложи, че и тримата някога са служили в една и съща част. И внезапно разбра. Внезапно осъзна, че знае много добре какво ще последва, как ще се развият събитията. Затова не се изненада, когато Роп заяви, че сам ще се заеме с ескортирането им, и нареди на стражите да си вървят. Знаеше, че капитанът ще му предложи да го последва. Както и очакваше, другите двама изостанаха отзад, зад гърба му.
Предчувстваше кого ще види в стаята, в която влязоха.
Лютичето беше пребледнял като мъртвец и очевидно беше изпаднал в ужас. Но изглеждаше невредим. Седеше на стол с висока облегалка. Зад стола стоеше прав кльощав тип със сресана назад и вързана на опашка коса. Той държеше в ръката си мизерикорд[46] с дълго, тънко четириъгълно острие. То беше насочено към шията на поета, под челюстта, с върха нагоре.
46
Мизерикорд, или кинжал на милосърдието — кинжал с тясно триъгълно или ромбовидно сечение, предназначен за проникване между сегментите на рицарска броня. — Б. пр.