— Само без глупости — предупреди Роп. — Без глупости, вещерю. Едно необмислено движение, дори едно помръдване, и господин Самса ще заколи музиканта като прасе. Без колебание.
Гералт знаеше, че господин Самса няма да се поколебае. Защото очите на господин Самса бяха по-лоши и от тези на Роп. Това бяха очи с много специално изражение. Хора с такива очи понякога се срещаха в моргите и стаите за дисекция. Работеха там не за да си изкарват хляба, а за да имат възможност да реализират скритите си предпочитания.
Гералт вече беше разбрал защо принц Егмунд е толкова спокоен. Защо гледаше без страх в бъдещето…
И в очите на баща си.
— Предполагам, че ще се държиш примерно — каза Роп. — Ако си послушен, и двамата ще останете живи. Ако направиш каквото ти кажем — продължи да лъже капитанът, — ще ви освободим заедно със стихоплетеца. Ако се противиш — и двамата ще бъдете убити.
— Правиш грешка, Роп.
— Господин Самса — не обърна внимание на предупреждението Роп, — останете тук с музиканта. Ние, тоест ти и аз, отиваме в кралските покои. Там ще има охрана. Мечът ти, както виждаш, е у мен. Ще ти го дам, а ти ще се заемеш със стражата. И ще убиеш всички, които пазачите успеят да извикат. Когато чуе шума, камериерът ще изведе краля през тайния изход, а там ще ги чакат господата Рихтер и Твердорук. Които леко ще променят реда за наследяване на трона и историята на местната монархия.
— Правиш грешка, Роп.
— Сега — каза капитанът, като се приближи съвсем близо до него. — Сега ще потвърдиш, че си разбрал каква е задачата и ще я изпълниш. Ако не го направиш, докато преброя мислено наум до три, господин Самса ще пробие тъпанчето на дясното ухо на музиканта, а аз ще продължа да броя. Ако това няма желания ефект, господин Самса ще пробие и другото тъпанче. След това ще му извади окото. И така нататък, докато накрая не стигне до мозъка. Започвам да броя, вещерю.
— Не го слушай, Гералт! — Лютичето като по чудо успя да изкара глас от свитото си гърло. — Няма да посмеят да ме докоснат! Аз съм прочут!
— Той — рече студено Рох — очевидно не ни взима на сериозно. Господин Самса, дясното ухо.
— Стой! Не!
— Така е по-добре — кимна Роп. — Много по-добре, вещерю. Потвърди, че си разбрал каква е задачата. И че ще я изпълниш.
— Първо махни камата от ухото му.
— Ха — усмихна се господин Самса и вдигна мизерикорда над главата си. — Така добре ли е?
— Добре е.
С лявата си ръка Гералт хвана Роп за китката, с дясната сграбчи дръжката на меча си. Рязко дръпна капитана към себе си и заби лакът в лицето му. Чу се хрущене. Докато Роп падаше, вещерът издърпа меча от ножницата и с едно плавно движение и леко завъртане отсече вдигната ръка на господин Самса, която държеше мизерикорда. Самса закрещя, падна на колене. Рихтер и Твердорук се хвърлиха към вещера с извадени стилети, той прескочи мястото между тях с полузавъртане, като нанесе удар по врата на Рихтер. Кръвта оплиска полилея, който висеше от тавана. Твердорук го нападна със стилета си, но се спъна в лежащия на пода Роп и за миг изгуби равновесие. Гералт не го остави да се опомни. С един скок се озова до него и му нанесе бърз удар в слабините, последван от друг в сънната артерия. Твердорук падна на пода и се сви на кълбо.
Господин Самса го изненада. Макар че дясната му ръка представляваше само окървавено чуканче, той вдигна лявата, в която стискаше падналия на пода мизерикорд. И се хвърли с него срещу Лютичето. Поетът извика, но успя да запази достатъчно присъствие на духа, за да падне от стола си и да се защити с него от нападателя. А Гералт не позволи на господин Самса да направи нищо друго. Кръвта отново оплиска тавана, полилея и стърчащите от него угарки от свещи.
Лютичето се изправи на колене, опря чело в стената, след което повърна доста обилно, като опръска навсякъде.
В стаята връхлетя Феран дьо Летенхоф с неколцина стражи.
— Какво става? Какво се е случило тук? Юлиан, добре ли си? Юлиан!
Лютичето вдигна ръка в жест, че ще отговори след миг, защото сега няма време. После отново повърна.
Следователят нареди на стражите да излязат и затвори вратата след тях. После огледа труповете предпазливо, за да не стъпи в пролятата кръв, и като внимаваше кръвта, която капеше от полилея, да не изцапа дублета му.
— Самса, Твердорук, Рихтер — разпозна ги той. — И капитан Роп. Доверените хора на принц Егмунд.
— Те изпълняваха заповеди — сви рамене вещерът, като гледаше меча. — Също като теб покорно са изпълнявали заповеди. И ти не си знаел за това. Нали, Феран?