Сред присъстващите нямаше такива. Всички в залата притежаваха достатъчно разум и инстинкт за самосъхранение.
— Тогава ви моля да започнете приготовленията за коронацията, нека с това се заемат онези, в чиято компетенция влиза тя. Коронацията ще бъде комбинирана със сватба. Реших да възродя древния обичай на Керак, закон, приет преди много векове. Който гласи, че ако женихът умре преди сватбата, невестата му трябва да се омъжи за най-близкия му неженен роднина.
Илдико Брекл, ако се съдеше по сияещото ѝ лице, беше готова да възроди древния обичай още сега. Другите присъстващи мълчаха, като напразно се опитваха да си спомнят кой, кога и при какви обстоятелства е въвел този обичай. И как е възможно да е бил приет преди много векове, когато кралството Керак не беше съществувало допреди сто години. Обаче намръщените от умствени усилия чела на придворните бързо се изгладиха. Всички едновременно стигнаха до правилния извод. Защото макар коронацията все още да не беше преминала и макар Вираксас все още да бе само „Негова светлост“, той практически беше крал, а кралят винаги е прав.
— Изчезвай оттук, вещерю — прошепна Феран дьо Летенхоф, като тикна в ръцете на Гералт меча му. — Вземи със себе си Юлиан. И двамата се махайте. Нищо не сте видели и нищо не сте чули. Нека никой да не ви свързва с това.
— Разбирам — Вираксас огледа събралите се придворни — и напълно осъзнавам, че ситуацията е изненадала някои от присъстващите. Че за някои от вас промяната е твърде неочаквана и внезапна, а събитията се развиват твърде бързо. Дори не мога да изключа възможността случващото се да не е по вкуса на някои от присъстващите тук и да не им харесва. Полковник Де Сантис веднага взе правилното решение и ми се закле във вярност. Очаквам същото и от останалите.
Ще започнем с верния слуга на моя незабравим баща. Който също така изпълняваше заповедите на моя брат, готвещ покушение срещу баща ми. Ще започнем с кралския следовател господин Феран дьо Летенхоф.
Следователят се поклони.
— Разследването няма да те подмине — обяви Вираксас. — Ще изясня каква роля си играл в заговора на принцовете. Той претърпя фиаско и това говори за некадърността на конспираторите. Грешката може да се прости, но некадърността — не. Особено когато става дума за следовател, пазител на закона. Но за това после, да започнем с основните въпроси. Приближи се, Феран. Ние искаме да покажеш и докажеш на кого служиш. Искаме да ни окажеш нужното уважение. Падни на колене пред трона. И целуни кралската ни ръка.
Следователят послушно се отправи към подиума.
— Изчезвай оттук — успя да прошепне още веднъж. — Изчезвай колкото се може по-скоро, вещерю.
Веселбите в парка продължаваха.
Лита Нейд веднага забеляза кръвта по маншета на гералтовата риза. Мозаик също я забеляза, но за разлика от Лита, пребледня.
Лютичето грабна от подноса на преминаващия край тях паж две чаши и ги пресуши на големи глътки една след друга. Грабна още две и ги предложи на дамите. Те отказаха. Лютичето изпи едната, втората с неохота връчи на Гералт. Корал погледна с присвити очи вещера и видимо се напрегна.
— Какво се случи?
— Сега ще разбереш.
Камбаната заби. Толкова зловещо, толкова мрачно и тъжно, че пируващите гости замлъкнаха.
На подиума, който приличаше на ешафод, се качиха церемониалмайсторът и херолдът.
— Изпълнен с мъка и печал — произнесе в тишината церемониалмайсторът, — трябва да ви съобщя, господа, една печална вест. Крал Белоун Първи, нашият любим, добър и милостив владетел, по суровата воля на съдбата внезапно почина, напусна нашия свят. Но кралете на Керак не умират! Кралят умря, да живее кралят! Да живее Негово величество крал Вираксас! Първородният син на покойния крал, законен наследник на трона и короната! Крал Вираксас Първи! Три пъти да живее! Да живее! Да живее!
Хорът от подмазвачи, лакеи и блюдолизци подхвана вика. Церемониалмайсторът ги успокои с жест.
— Крал Вираксас е в траур, както и целият двор. Празникът се отменя, моля гостите да напуснат територията на двореца. Кралят планира в най-скоро време собствената си сватба, тогава празненствата ще се възобновят. За да не се развали храната, кралят нареди блюдата да бъдат отнесени в града и изложени на пазара. С храна ще се облажат и хората в Палмира. В Керак настъпват времена на щастие и благополучие.
— Какво пък — каза Корал, като си оправяше косата, — има много истина в твърдението, че смъртта на младоженеца може сериозно да наруши сватбената церемония. Белоун не беше без недостатъци, но не беше и най-лошият, нека почива в мир, нека намери покой. Да се махаме оттук. И без това вече стана скучно. А денят е толкова хубав, ще се разходим по терасите, ще погледаме морето. Поете, бъди така любезен и поднеси ръката си на моята ученичка. Аз ще тръгна с Гералт. Защото мисля, че той има да ми каже нещо.