Той вървеше след нея. Гледаше. Обичаше да я гледа.
— Корал?
— Какво?
— Говори се, че винаги можеш да видиш онова, което поискаш. Като използваш заклинания и артефакти.
— Това са слухове — надигна се тя на лакът и го погледна в очите. — Май ще се наложи да извъртам пак стави. Това би трябвало да отучи езика да разпространява слухове.
— Моля те…
— Пошегувах се — прекъсна го Лита. Но в гласа ѝ нямаше и капка веселие.
— И какво е това нещо — тя замълча за миг, — което би искал да видиш? Или ти е нужно предсказание? Колко ще живееш? Кога и как ще умреш? Кой кон ще спечели Третогорския приз? Кого ще посочи за йерарх на Новиград избирателната колегия? С кого е в момента Йенефер?
— Лита!
— Какво те интересува?
Той й разказа за откраднатите мечове.
Проблесна мълния. И миг след това с грохот се изтърколи гръм.
Фонтанът тихичко бълбукаше, коритото му миришеше на мокри камъни. Мраморната девойка се беше вкаменила в танцувална поза, мокра и блестяща.
— Статуята и фонтанът — побърза да обясни Корал — не са признак на любовта ми към претенциозния кич или на склонността ми да следвам снобската мода. Те имат по-конкретна цел. Статуята представлява самата мен. В миниатюра. Когато бях дванайсетгодишна.
— Кой би могъл тогава да предположи, че ще станеш такава красавица.
— Това е много важен за мен магически артефакт. Самият фонтан, по-точно водата, ми служи за дивинации. Нали знаеш какво е дивинация?
— В общи линии.
— Кражбата на оръжията ти се е случила преди около десетина дни. За разчитане и анализ на събития от миналото, дори такива, които са се случили много отдавна, най-добър и надежден метод се явява онейромантията, но за нея е нужно да се притежава сравнително редкият талант на ясновидец, какъвто аз нямам. Сортилегията, или клеромантията, със сигурност няма да ни помогне, също както и пиромантията или аеромантията, които са по-ефективни при отгатването на съдбите на хората, при условие че има нещо, което да принадлежи на тези хора: коса, нокти, части от облеклото или нещо подобно. За предмети, в нашия случай мечове, това е неприложимо. Затова — Лита отметна от челото си един риж кичур — остава дивинацията. Тя, както сигурно знаеш, позволява да се виждат и предсказват бъдещи събития. Ще ни помогнат стихиите, защото вече започна сезонът на бурите. Ще комбинираме дивинация с церауноскопия. Ела тук. Хвани ме за ръката и не я пускай. Наведи се и погледни във водата, но в никакъв случай не се докосвай до нея. Концентрирай се. Мисли за мечовете си! Интензивно си мисли за тях!
Той я чу как рецитира заклинание. Водата в коритото на фонтана реагира веднага, с всяка фраза от изричаната формула тя се вълнуваше и пенеше все повече и повече. От дъното започнаха да се издигат големи мехури.
Водата се успокои и помътня. После съвсем се избистри.
От дълбините гледаха тъмни теменужени очи. Над раменете падаха мастиленочерни къдри, блестяха, отразяваха светлината като паунови пера, виеха се и се вълнуваха при всяко движение…
— За мечовете — напомни Корал тихо и ядно. — Трябва да мислиш за мечовете.
Водата се завихри и чернокосата жена с теменужените очи изчезна във вихъра. Гералт тихо въздъхна.
— За мечовете — изсъска Корал. — Не за нея.
Тя произнесе поредното заклинание под проблеснала мълния. Статуята във фонтана засия с млечна светлина и водата отново се успокои и стана прозрачна. И тогава той видя.
Своя меч. Докосващата го ръка. Пръстените на пръстите.
…от метеорит. Добре балансиран, тежестта на острието е равна на тежестта на ефеса…
Вторият меч. Сребърен. Същата ръка.
…стоманената сърцевина, обкована със сребро… По цялата дължина на острието са изрисувани рунически символи…
— Виждам ги — звучно прошепна той и стисна ръката на Лита. — Виждам мечовете ми… Всъщност…
— Замълчи. — Тя му отвърна с още по-силно стискане. — Мълчи и се концентрирай.
Мечовете изчезнаха. Вместо тях той видя черна гора. Каменен дворец. Скали, една от скалите…
…огромна, извисяваща се над останалите, висока и стройна… Изваяна от ветровете в чудновата форма…
Водата се разпени.
Прошарен мъж с благородни черти на лицето, облечен в черен кадифен кафтан и жилетка от златен брокат, опрял двете си ръце на трибуна от червено дърво.
— Предмет номер десет — обявява гръмко той. — Абсолютно уникална, невероятна находка, два вещерски меча…
Голям черен котарак се върти на място, опитва се да достигне с лапа поклащащия се над него медальон, окачен на верижка. Златният овален медальон е инкрустиран с емайл, син делфин nageant.