Гералт и този път се въздържа от коментар.
— Първият меч — Пирал Прат потърка брадичката си с обсипаната си с пръстени ръка — е стоманен. Стомана от сидеритова руда, получена от метеорит. Изкован в Махакам, в работилниците на джуджетата. Обща дължина — четиридесет и половина цала, дължина на самото острие — двайсет и седем и една четвърт. Прекрасно балансиран: тежестта на острието е точно равна на тежестта на ефеса, цялото оръжие тежи под четиридесет унции. Ръкохватката и гардът са направени простичко, но елегантно. И вторият меч, същият по дължина и тежест, сребърен. Частично, разбира се. Стоманената сърцевина е обкована със сребро, острието е също стоманено, чистото сребро е твърде меко, за да може да се наточи добре. На ефеса и по цялата дължина на острието има рунически знаци и символи, които моите езиковеди не можаха да разчетат, но несъмнено са магически.
— Точно описание. — Лицето на Гералт беше като камък. — Сякаш си виждал мечовете.
— Точно така, виждал съм ги. Донесоха ми ги и ми предложиха да ги купя. Посредникът, защитаващ интересите на настоящия притежател, лице с безупречна репутация и личен мой познат, гарантира, че мечовете са придобити законно, намерени във Фен Карн, древния некропол в Соден. Във Фен Карн са намерени безброй скъпоценности и артефакти, така че по принцип нямаше никакви основания за съмнение. Но аз си имах своите подозрения. И не купих мечовете. Слушаш ли ме, вещерю?
— Целият съм в слух. В очакване на извода. И подробностите.
— Изводът е следният: нещо срещу нещо. Подробностите струват пари. На информацията има етикет с цена.
— Ама виж — възмути се Лютичето, — аз при теб заради старата ни дружба, с приятел в беда…
— Работата си е работа — прекъсна го Пирал Прат. — Както казах, информацията, с която разполагам, си има цена. Ако искаш да узнаеш нещо за съдбата на мечовете, вещерю от Ривия, трябва да си платиш.
— И каква е цената на етикета?
Прат измъкна изпод дрехата си голяма златна монета и я подаде на огроджуждето. Онзи я счупи между пръстите си без никакви усилия, сякаш държеше бисквитка. Гералт поклати глава.
— Сцена на равнище панаирен театър — процеди той. — Ти ми даваш половината монета, а някой някога, може би след няколко години, ще се появи с другата половина. И ще пожелае да изпълня негово желание. Което аз трябва да изпълня безпрекословно. Няма да го бъде. Ако това е цената, нямаме сделка. Causa finita. Да вървим, Лютиче.
— Не те ли интересува връщането на мечовете?
— Не чак толкова.
— Подозирах това. Но си струваше да опитам. Ще направя още едно предложение. Този път няма да приема отказ.
— Да вървим, Лютиче.
— Ще излезеш — кимна Прат, — но през другата врата. Ей онази. След като се съблечеш по долни гащи.
На Гералт му се струваше, че контролира лицето си. Явно не беше така, защото огроджуджето изведнъж изрева предупредително и тръгна към него, като вдигна лапи и се разсмърдя двойно по-силно.
— Това е някаква подигравка! — заяви гръмко Лютичето; когато беше с вещера, той винаги беше храбър и дързък. — Подиграваш ни се, Пирал. Така че се сбогуваме и си тръгваме. През вратата, от която дойдохме. Не забравяй кой съм аз! Тръгваме!
— Не мисля — поклати глава Пирал Прат. — Това, че не си особено умен, вече сме го установили. Но си достатъчно умен, за да не се опитваш да си тръгнеш сега.
За да подчертае важността на думите на шефа си, огроджуджето им показа стиснатия си юмрук. С размерите на диня. Гералт мълчеше. Той вече от доста време се вглеждаше в гиганта в търсене на чувствително място, където би могъл да го изрита. Защото изглеждаше, че няма да мине без ритник.
— Е, добре. — Прат успокои с жест телохранителя си. — Ще направя малка отстъпка, за да покажа добрата си воля и желанието си за компромис. Днес тук се е събрал целият местен елит на промишлеността, търговията, финансите, политиката, дворянството, духовенството, даже един принц, инкогнито. Обещах им зрелище, каквото още не са виждали, а вещер по гащи със сигурност не са виждали. Но нека това бъде малката отстъпка: ще излезеш гол до кръста. В замяна на това ще получиш обещаната информация, и то веднага. Освен това, като бонус…
Пирал Прат взе от масата лист хартия.
— Като бонус, двеста новиградски крони. За вещерския пенсионен фонд. Ето, това е чек на предявителя, на банка Джианкарди, може да се осребри във всеки от филиалите. Какво ще кажеш?
— Защо питаш? — присви очи Гералт. — Нали вече даде да се разбере, че не мога да откажа.
— Добре си ме разбрал. Казах, че това е предложение, на което не може да се откаже. Но мисля, че е взаимно изгодно.