— Лютиче, вземи чека. — Гералт разкопча и свали куртката си. — Говори, Прат.
— Не прави това. — Лютичето пребледня още повече. — Нима не знаеш какво те очаква там, зад тази врата?
— Говори, Прат.
— Както вече споменах — преподобният се намести удобно върху трона си, — аз отказах да купя мечовете от посредника. Но тъй като това беше човек, когото добре познавам и на когото се доверявам, предложих друг, много печеливш начин да ги обърне в пари. Посъветвах настоящия им притежател да ги продаде на търг. В аукционната къща на братя Борсоди, в Новиград. Това е най-големият и най-авторитетен сред колекционерите търг, където идват от цял свят любители на антиквариата, антиките, редките произведения на изкуството, уникалните изделия и всякакви куриози. За да се сдобият с някой шедьовър за колекцията си, тези чудаци надуват цените като обезумели, разни екзотични чудеса пристигат при Борсодите понякога за невероятни суми. Никъде не могат да се продадат по-скъпо.
— Говори, Прат. — Вещерът съблече ризата си. — Слушам те.
— Търговете в къщата на Борсодите се провеждат веднъж на тримесечие. Следващият ще бъде на петнайсети юли. Крадецът непременно ще се появи там с мечовете ти. Ако имаш късмет, можеш да си ги върнеш, преди да бъдат обявени за продажба.
— И това е всичко?
— Това не е никак малко.
— Самоличността на крадеца? Или на посредника?
— Самоличността на крадеца ми е неизвестна — отсече Прат. — А посредника няма да го издам. Това са интереси, задължения, правила, които са важни. Бих изгубил репутацията си. Дадох ти достатъчно много за това, което искам от теб. Изведи го на арената, Микита. А ти ела с мен, Лютиче, да гледаме. Какво чакаш, вещерю?
— Както разбирам, трябва да изляза без оръжие? Не стига че гол до кръста, но и с голи ръце?
— Обещах на гостите си — Прат обясняваше бавно, като на дете — нещо, което никой досега не е виждал. Вещер с оръжие вече са виждали.
— Ясно.
Озова се на арената, на пясъка, в кръг, образуван от забити в земята греди, залят от блещукащата светлина на множество фенери, закрепени на железни прътове. Чуваше викове, аплодисменти и подсвирквания. Виждаше над арената лица, отворени усти, възбудени погледи.
Срещу него, на другия край на арената, нещо се раздвижи. И скочи.
Гералт едва успя да събере китките си в Знака Хелиогроп. Заклинанието спря и отблъсна атакуващия звяр. Публиката закрещя в един глас.
Двукрак гущер, наподобяващ виверн, но по-малък от него, с размерите на голямо куче. Само че главата му беше по-голяма от тази на виверна. Имаше далеч по-голяма паст. И много по-дълга опашка с край, тънък като бич. Гущерът я размахваше енергично, като смиташе пясъка и плющеше по гредите. Той наведе глава и пак се хвърли срещу вещера.
Гералт беше готов, удари го със Знака Аард и отскочи. Но гущерът успя да го перне с върха на опашката си. Публиката отново закрещя. Жените започнаха да пищят. Вещерът усещаше, че на голото му рамо расте и набъбва цицина с дебелината на колбас. Вече знаеше защо са му наредили да се съблече. И беше разпознал врага си. Това беше вигилозавър, специално отгледан, магически мутирал гущер, използван за охрана и защита. Работата не изглеждаше никак добре. Вигилозавърът смяташе арената за място, което е длъжен да охранява. За него Гералт беше натрапник, който трябва да бъде обезвреден. А при необходимост и унищожен.
Вигилозавърът обходи краищата на арената, като съскаше яростно. И атакува вещера прекалено бързо за Знак. Той отскочи ловко от зъбатата паст, но не успя да избегне удара с опашка. Усети как край предишната подутина израства нова.
Знакът на Хелиотроп отново блокира атакуващия вигилозавър. Гущерът размаха свистяща опашка. Гералт долови промяната в свистенето миг преди краят на опашката да го удари по гърба. Болката го заслепи, потече кръв. Зрителите подивяха.
Знаците отслабваха. Вигилозавърът кръжеше около него толкова близо, че вещерът едва успяваше да отскача. Удаде му се да избегне два удара на опашката, но третият го застигна — отново по лопатката и отново с острия край. Кръвта се лееше на ручеи по гърба му.
Публиката бучеше, зрителите деряха гърла и подскачаха. Един от тях се наведе над перилата, за да вижда по-добре, като се хвана за железния прът на фенера. Прътът се строши и падна върху арената. Заби се в пясъка, а фенерът се стовари върху главата на вигилозавъра и от него лумна пламък. Гущерът го отби, като прати наоколо каскада от искри, и започна да търка глава в гредите, ограждащи арената. Гералт моментално оцени възможността. Той измъкна пръта от пясъка и след кратка засилка подскочи и заби желязото в главата на гущера. Прътът проби черепа и излезе от другата му страна. Вигилозавърът започна да се мята, като размахваше хаотично предните си лапи в опити да се избави от пронизалото мозъка му желязо. Нелепите скокове приключиха с удар в гредите и той заби зъби в дървото. Продължи да се гърчи конвулсивно, като риеше пясъка и мяташе опашка. Накрая замря.