Стените трепереха от възторжени викове и аплодисменти.
Гералт излезе от арената по спусната надолу стълба. Възторжените зрители го обкръжиха от всички страни. Някой го потупа по подутото рамо, Гералт с усилие се сдържа да не го измлати по зъбите. Млада жена го целуна по бузата. Друга, още по-млада, избърса кръвта от гърба му с батистена кърпичка, която веднага разтвори и показа на приятелките си. Още една, значително по-стара, свали огърлицата от сбръчканата си шия и се опита да му я даде. Изражението на лицето му я накара да се скрие в тълпата.
Засмърдя на мускус: през тълпата, като кораб през водорасли, си проправяше път огроджуджето Микита. Той заслони с тялото си Гералт и го изведе навън.
Повиканият медик го прегледа и му направи няколко шева. Лютичето беше много блед. Пирал Прат беше спокоен. Сякаш нищо не се е случило. Но лицето на вещера отново говореше много, затова той побърза с обяснението.
— Между другото — каза той, — този прът беше предварително изпилен и наточен, той падна на арената по моя заповед.
— Благодаря, че падна толкова бързо.
— Гостите бяха на седмото небе. Дори кметът Копенрат беше доволен, направо сияеше, а този кучи син не е лесно да го задоволиш, постоянно криви нос, унил като бордей в понеделник сутрин. Мястото на градски съветник ми е в кърпа вързано. А може да се издигна още повече, ако… А не искаш ли да участваш и след седмица, Гералт? С подобен спектакъл?
— Само ако — вещерът размърда яростно болящото го рамо — вместо вигилозавър на арената бъдеш ти, Прат.
— Шегаджия, ха, ха. Чу ли какъв шегаджия е, Лютиче?
— Чух — потвърди поетът, като гледаше гърба на Гералт и скърцаше със зъби. — Но това не беше шега, беше казано сериозно. Аз също толкова сериозно те информирам, че нямам намерение да пея на сватбата на внучката ти. След подобно отношение към Гералт можеш да забравиш за това. Същото се отнася и за други възможни случаи, включително кръщавки и погребения. В това число и твоето.
Пирал Прат го погледна и в змийските му очи нещо припламна.
— Не проявяваш уважение, певецо — процеди той. — Отново не проявяваш уважение. Нуждаеш се от лекция на тази тема. От урок…
Гералт се приближи и застана пред него. Микита изръмжа и вдигна юмрук, засмърдя на мускус. Пирал Прат го спря с жест.
— Излагаш се, Прат — рече бавно вещерът. — Имахме сделка, класическа, според задължения и правила, които са важни. Твоите гости останаха доволни от спектакъла, ти придоби авторитет и перспективи да получиш мястото на градски съветник. Аз получих необходимата информация. Нещо срещу нещо. Двете страни са удовлетворени, сега трябва да се разделим без съжаление и гняв. Вместо това ти минаваш към заплахи. Излагаш се. Да вървим, Лютиче.
Пирал Прат леко пребледня. След това им обърна гръб.
— Исках — каза той през рамо — да ви поканя на вечеря. Но явно вие бързате. Тогава всичко хубаво. И се радвайте, че ви оставям да напуснете Равелин безнаказано. За недостатъчно уважение обикновено наказвам. Но вас няма да ви задържам.
— Това е много разумно.
Прат се обърна.
— Какво?
Гералт го погледна в очите.
— Не си особено умен, макар че мислиш обратното. Но си достатъчно умен, за да не се опитваш да ме спреш сега.
Едва бяха минали карстовия извор и достигнаха първите крайпътни тополи, когато Гералт спря коня и наостри уши.
— Преследват ни.
— Проклятие! — изскърца със зъби Лютичето. — Кой? Главорезите на Прат?
— Няма значение кой. Препускай с всички сили към Керак. Скрий се при братовчед ти. Още рано сутринта отиди с чека в банката. По-късно ще се срещнем в „Под рака и змиорката“.
— А ти?
— Не се безпокой за мен.
— Гералт…
— Стига си дрънкал, просто пришпори коня. Хайде, лети!
Лютичето го послуша, наведе се в седлото и подкара коня в галоп. Гералт се обърна и спокойно зачака.
От тъмнината се появиха конници. Шестима.
— Вещерът Гералт?
— Аз съм.
— Ще дойдеш с нас — изхриптя най-близкият. — Само че без глупости, ясно ли е?
— Пусни поводите, защото ще те нараня.
— Без глупости! — Конникът отдръпна ръката си. — И без насилие. Ние сме представители на реда и закона. Не сме някакви бандити. Тук сме по заповед на принца.