— Какъв принц?
— Ще разбереш. Последвай ни.
Тръгнаха. Не беше ли споменал Прат за някакъв принц, който гостувал инкогнито в Равелин? Нещата не се развиваха по най-добрия начин. Контактите с принцове рядко бяха приятни. И почти никога не свършваха добре.
Не пътуваха много. Само до миришеща на дим кръчма със светещи прозорци, разположена на кръстопътя. Влязоха в почти празна зала, ако не се смятат няколко късно вечерящи търговци. Входът към пристройката се охраняваше от двамина със сини наметала, подобни по цвят и кройка на носените от ескорта на Гералт. Влязоха вътре.
— Ваша милост…
— Излезте. А ти седни, вещерю.
Седналият зад масата човек беше в същото наметало като войниците си, само че по-богато ушито. Лицето му беше скрито под качулка. Не искаше да го разпознаят. Кандилото на масата осветяваше само Гералт, загадъчният принц се криеше в сянката.
— Видях те на арената у Прат — каза той. — Наистина впечатляващо зрелище. Този скок и ударът отгоре, засилен от тежестта на цялото тяло… Желязото, макар че това беше просто някакъв прът, мина през черепа на дракона като през масло. Мисля, че ако това беше например бойна рохатина или копие, би пробило и ризница, а може би дори ламарина… Как мислиш?
— Вече е късна нощ. Никак не мисля, спи ми се.
Човекът в сянката се засмя.
— Тогава да не губим време. И да преминем към същността. Ти си ми нужен, вещерю. За вещерска работа. И нещата така странно се подреждат, че аз също съм ти нужен. Може би дори повече. Аз съм Ксандер, принц на Керак. Желая, и то много силно, да стана Ксандер Първи, крал на Керак. Но в момента, за мое съжаление и за нещастие на страната, крал е моят баща, Белоун. Старецът още е в пълните си сили и може да управлява, пу, да не чуе дяволът, още двайсет години. Нямам нито време, нито желание да чакам толкова дълго. Пфу! Дори и да изчакам, изобщо не съм сигурен, че аз ще стана крал, дъртият може всеки момент да назначи друг приемник на трона, той има богата колекция от потомци. И точно сега се кани да зачене поредния — на празника Ламас е планирал кралска сватба с помпозност и разкош, които страната му не може да си позволи. Той, скъперникът, който ходи по нужда в парка, за да не развали емайла на нощното гърне, дава за сватбата планина от злато. Опустошава хазната. Аз ще бъда по-добър крал. Проблемът е, че искам да стана крал веднага. Колкото се може по-бързо. И затова си ми нужен ти.
— Сред услугите, които оказвам, не фигурират дворцови преврати. И цареубийства. А вероятно точно това има предвид ваша милост.
— Аз искам да бъда крал. За да мога да стана, баща ми трябва да престане да бъде. И моите братя трябва да бъдат успешно отстранени.
— Цареубийство плюс братоубийство. Не, милостиви принце. Трябва да откажа. Съжалявам.
— Не е вярно — промърмори принцът от тъмнината. — Не съжаляваш. Засега. Но ще съжалиш, обещавам ти.
— Нека ваша милост има предвид, че е безсмислено да ме заплашва със смърт.
— Кой говори за смърт? Аз съм кралски син и принц, а не убиец. Говоря за избор. Или моята милост, или немилост. Ако направиш това, което искам, ще се наслаждаваш на моята милост. И повярвай ми, тя ще ти е много нужна. Особено сега, когато те чака процес и присъда за финансови машинации. Обещавам ти, че ще прекараш близките няколко години с весло на някоя галера. Ти май си мислеше, че всичко е свършило? Че твоето дело е закрито, че тази вещица Нейд, която по свой каприз ти позволява да я чукаш, е отзовала обвинението и всичко е скрито-покрито? Грешиш. Алберт Шмулка, жупанът от Анегис, е написал признание. Това признание те обвинява.
— Това признание е фалшиво.
— Трудно ще бъде да се докаже.
— Трябва да се доказва вина, а не невинност.
— Добра шега. Наистина е смешно. Но аз не бих се смял на твое място. Виж това. Това — принцът хвърли на масата връзка книжа — са документи. Заверени показания, признания на свидетели. Градчето Чизмар, нает вещер, убита левокрота. На фактурата пише седемдесет крони, реално са платени петдесет и пет, разликата е поделена наполовина с местния чиновник. Селището Сотонин, гигантски паяк. Убит, съгласно сметката, за деветдесет, а фактически, според показанията на старейшината, за шейсет и пет. В Тибергиен убита харпия, във фактурата сто крони, в действителност платени седемдесет. И твоите предишни подвизи и машинации: вампирът от замъка Петерщейн, който не го е имало изобщо, а е струвал на бургграфа кръгло хиляда орена. Върколакът от Гуамез, сто крони за това, че уж ще му свалиш магията и по вълшебен начин ще го направиш отново човек, много подозрителна работа, защото това е твърде евтино за подобно размагьосване. Ехинопсът, или по-скоро онова, което си отнесъл на старейшината в Мартинделкампо и си нарекъл ехинопс. Гулите от гробището край градчето Зграген, които са стрували на местните власти осемдесет крони, макар че никой не е виждал труповете, защото са били изядени, ха-ха, от други гули. Какво ще кажеш, вещерю? Това са доказателства.