— Милостивият принц греши — възрази спокойно Гералт. — Това не са доказателства. Това са изфабрикувани клевети, при това неумело изфабрикувани. Никога не са ме наемали в Тибергиен. За селището Сотонин дори не съм чувал. Всички сметки оттук са явни фалшификати и това няма да е трудно да се докаже. А убитите от мен в Зграген гули, ха-ха, наистина бяха изядени от други гули, защото гулите, ха-ха, имат именно такива навици, а не други. И оттогава насам никой не безпокои останките на погребаните в това гробище мъртъвци, защото оцелелите гули избягаха оттам. Останалите твърдения от тези книжа дори не искам да ги коментирам.
— Въз основа на тези книжа — принцът сложи ръка върху документите — ще започне съдебен процес срещу теб. Той ще трае дълго. Дали доказателствата ще се окажат истински? Кой знае? Каква ще бъде окончателната присъда? А на кого му пука? Това е без значение. Важното е смрадта, която ще се разнесе. И която ще се носи след теб до края на дните ти. Някои хора са се гнусили от теб, но са били принудени да те търпят, защото ти си по-малкото зло, убиец на чудовища, които ги застрашават. Някои не са те понасяли, защото си мутант, изпитвали са отвращение и омерзение към теб като към нечовешко същество. Други панически са се бояли от теб и са те ненавиждали заради собствения си страх. Всичко това ще потъне в забрава. Славата на ловък убиец и репутацията на зъл вълшебник ще бъде отвята като пух на вятъра, ще бъдат забравени отвращението и страхът. Ще те помнят само като алчен крадец и мошеник. Тези, които вчера са се бояли от теб или от твоите заклинания, които при вида ти са се обръщали да се изплюят през рамо или са посягали към амулетите си, утре ще се кикотят и ще ръгат приятелите с лакът. Виж, идва Гералт, този жалък шарлатанин и измамник! Ако не се заемеш с работата, която ти предлагам, аз ще те унищожа, вещерю. Ще разруша репутацията ти. Ако не ми направиш услуга. Решавай. Да или не?
— Не.
— Не си мисли, че някой ще ти помогне. Феран дьо Летенхоф или червенокосата вещица любовница. Следователят няма да застраши собствената си кариера, а на вещицата Капитулът ще ѝ забрани да се намесва в углавно дело. Никой няма да ти помогне, когато съдебната машина те хване между зъбците си. Наредих ти, решавай. Да или не?
— Не. Окончателно не, милостиви принце. Този, който се крие в пристройката, може да излезе.
За учудване на Гералт принцът се разсмя. И удари с длан масата. Изскърца врата и от съседното помещение на пристройката се появи фигура. Разпознаваема, въпреки тъмнината.
— Спечели баса, Феран — каза принцът. — Обади се утре на секретаря ми за печалбата.
— Благодаря, милостиви принце — каза с лек поклон Феран дьо Летенхоф, кралският следовател, — но аз гледах на баса само в символичен план. За да подчертая колко много съм сигурен в мнението си. Не съм имал предвид ни най-малко парите…
— Парите, които ти спечели — прекъсна го принцът, — за мен също са само символ, също както и удареният върху тях печат на Новиградския монетен двор и профилът на управляващия монарх. Знайте също, знайте и двамата, че аз също спечелих. Намерих това, което смятах за безвъзвратно изгубено. А именно вярата в хората. Гералт от Ривия, Феран беше абсолютно сигурен в твоята реакция. А аз, признавам си, го смятах за наивен. Бях уверен, че ще се огънеш.
— Всички печелят по нещо — рече кисело Гералт. — А аз?
— Ти също — успокои го принцът. — Разкажи му, Феран. Обясни му за какво става въпрос.
— Негова милост, присъстващият тук принц Егмунд — поясни следователят — реши за момент да се представи за Ксандер, по-малкия си брат. А също, символично, и за останалите си братя, претендиращи за престола. Принцът подозираше, че Ксандер или някой друг сред сродниците му иска да получи трона, като си послужи с намиращия се под ръка вещер. Затова ние решихме… да инсценираме нещо такова. И сега знаем, че ако в действителност се случи нещо подобно… Ако някой наистина ти направи такова недостойно предложение, ти няма да го приемеш заради милостта на принца. И няма да се поддадеш на заплахи или шантаж.
— Разбирам — кимна вещерът. — Прекланям се пред вашия талант. Принцът успя прекрасно да се вживее в ролята. В това, което благоволи да каже за мен, в мнението, което имаше за мен, не усетих никаква актьорска игра. Напротив. Усещах абсолютна искреност.