И ето така, скъпи мои, аз реших проблема на вещера.
Връщам се в кръчмата „Под рака и змиорката“, Гералт вече седи там пред яйца с бекон, ха, очевидно рижата вещица пак го е гощавала на закуска със сирене и зелен лук. Приближавам се и — бум, меча на масата! Той едва не се задави. Хвърли лъжицата, вади меча от ножницата, гледа. Лицето му каменно. Но аз вече съм свикнал с мутацията му, знам, че лицето му не изразява никакви емоции. Колкото и да е развълнуван и щастлив, нищо от това няма да се забележи външно.
— Колко даде за него?
Искаше ми се да му кажа, че не е негова работа, но навреме си спомних, че го платих с неговите пари. Така че си признах. Той ми стисна ръката, но не каза нито дума и изражението на лицето му не се промени. Такъв си е той. Простосърдечен, но честен.
И ми каза, че заминава. Сам.
— Бих искал — изпревари той възраженията ми — да останеш в Керак. И внимателно да слушаш и наблюдаваш.
Разказа ми за случилото се предишния ден, за нощния си разговор с принц Егмунд. И през цялото време си играеше с меча както дете с новата си играчка.
— Нямам намерение да служа на принца — завърши накрая той. — Нито да участвам в кралската сватба през август като телохранител. Егмунд и братовчед ти са сигурни, че скоро ще заловят крадеца, който открадна мечовете ми. Не споделям оптимизма им. И това ми дойде тъкмо навреме. Ако имаше мечовете ми, Егмунд можеше да ме изнуди. Предпочитам сам да проследя крадеца в Новиград, през юли, в началото на търга у Борсодови. Върна ли си мечовете, повече в Керак няма да ме видят. А ти, Лютиче, си дръж устата затворена. За онова, което ни разказа Прат, не бива да разбира никой. Никой. Включително братовчед ти.
Заклех се, че ще мълча като гроб. И той ме изгледа странно. Сякаш не ми вярваше.
— Само че всичко може да се случи — продължи той, — така че трябва да имам резервен план. Затова бих искал най-вече да науча повече за Егмунд и неговите братя и сестри, за всички възможни претенденти за трона, за самия крал, за всички кралски роднини. Искам да знам за намеренията и заговорите им. Кой кого поддържа, кои фракции са най-активни и така нататък. Ясно ли е?
— Доколкото разбирам — отвърнах аз, — ти не желаеш да въвличаш Лита Нейд в тази история. И смятам, че постъпваш правилно. Червенокосата красавица сигурно има пълна информация по интересуващите те въпроси, но е твърде тясно свързана с местната монархия, за да се реши да разделя на две лоялността си — това първо. Второ, не ѝ казвай, че скоро ще изчезнеш и повече няма да се появяваш тук. Тъй като реакцията ѝ може да е яростна. Магьосниците, както сам си се убедил, не обичат, когато някой изчезва. Що се отнася до останалото, можеш да разчиташ на мен — обещах аз. — Ще си държа очите и ушите отворени и ще ги насочвам към правилната посока. С местната кралска фамилийка вече съм запознат и съм се наслушал на клюки. Милостивият крал Белоун е наплодил многочислено потомство. Сменял е жените доста често и с лекота, още щом си набележи някоя нова, старата своевременно напуска този свят, по някакво странно стечение на обстоятелствата внезапно ѝ се появява някоя нелечима болест и медицината се оказва безсилна. Така че в момента кралят има четирима законни синове, всеки от различна майка. Многобройните дъщери не влизат в сметката, тъй като те не могат да претендират за трона. Не броя и множеството копелета. Но трябва да се отбележи, че всички важни постове в Керак се заемат от съпрузите на дъщерите, братовчед ми Феран е изключение. А извънбрачните синове управляват търговията и промишлеността.
Вещерът като че ли слушаше внимателно.
— Четиримата синове от съпружеското ложе — продължих да разказвам аз — са следните по старшинство. Първородният, не му знам името, забранено е да се произнася в двора, замина след караница с баща си и следите му се изгубиха. Оттогава никой не го е виждал. Вторият, Елмер, го държат под стража, той е душевноболен, пияница, това като че ли е държавна тайна, но целият Керак го знае. Реалните претенденти са Егмунд и Ксандер. Те се мразят и Белоун ловко се възползва от това, държи и двамата в състояние на постоянна несигурност относно това кой ще го наследи, понякога демонстративно дава обещания на този или онзи фаворит, включително и на някои от копелетата. Сега по кьошетата се шепне, че е обещал да предаде короната на сина, който ще му роди новата жена, онази, за която официално ще се ожени в Ламас. Но двамата с братовчеда Феран — продължих аз — смятаме, че това са празни обещания, с помощта на които старият негодник смята да вкара младичката девойка в леглото си. Така че Егмунд и Ксандер са единствените реални претенденти за трона. И ако ще има държавен преврат, той ще бъде направен от някой от двамата. Запознах се с тях чрез братовчед ми. И двамата са… с такова впечатление останах… хлъзгави като лайно в майонеза. Ако разбираш какво имам предвид.