Дъждът барабанеше по покривите, лееше се като из ведро. Но вече не гърмеше, бурята се отдалечаваше.
Интерлюдия
Два дни по-късно
— Добре дошла, уважаема — кимна властно Белоун, кралят на Керак. — Добре дошла. Слуги! Кресло!
Сводът на залата беше украсен от орнамент с фреска, изобразяваща платноход сред морски вълни, тритони, хипокампи и същества, наподобяващи омари. Фреската на едната от стените представляваше карта на света. Карта, която, както отдавна вече беше забелязала Корал, беше абсолютно фантастична и нямаше много общо с реалното разположение на сушата и моретата, но бе красива и изящна.
Двама пажове донесоха и поставиха тежко резбовано кресло. Магьосницата седна и постави ръцете си на страничните облегалки така, че обсипаните ѝ с рубини гривни да се виждат добре и да привличат вниманието. Върху фризираните ѝ коси също имаше рубинена диадема, а върху дълбокото ѝ деколте — рубинено колие. Всичко това специално за аудиенцията при краля. Тя искаше да направи впечатление. И правеше. Крал Белоун не знаеше накъде да блещи очи, към рубините ли, или към деколтето.
За Белоун, син на Осмик, можеше да се каже, че е крал първо поколение. Баща му беше натрупал цяло състояние от морска търговия, а изглежда и нещичко от морско разбойничество. След като се беше разправил с конкуренцията и бе монополизирал каботажния превоз в района, Осмик се провъзгласи за крал. Актът на самозваната коронация, общо взето, само потвърди status quo, така че не доведе до никакви кръвопролития или протести. В процеса на по-раншните междуособни войни и сблъсъци Осмик беше изгладил граничните и правните конфликти със съседите, Верден и Цидарис. Стана ясно къде започва Керак, къде свършва и кой го владее. А щом го владее, значи е крал и тази титла му се полага. Естественият ход на нещата е тази титла и властта да се предават от баща на син, така че никой не се изненада, когато след смъртта на Осмик на неговия трон се възкачи синът му, Белоун. Наистина Осмик имаше други синове, още четирима, но всички се отрекоха от правото си върху короната, единият от тях, изглежда, даже доброволно. Така че Белоун властваше в Керак вече от двайсет години и съгласно семейните традиции получаваше печалба от корабостроенето, транспорта, риболова и пиратството.
И сега, на трона, върху пиедестал, със самурена шапка на главата, със скиптър в ръката, крал Белоун даваше аудиенция. Величествен като торен бръмбар върху кравешко изпражнение.
— Уважаема и мила за нас госпожо Лита Нейд — приветства я кралят. — Нашата любима магьосница Лита Нейд. Удостои ни отново с посещение в Керак. И вероятно отново за дълго?
— Морският въздух ми е полезен. — Корал предизвикателно преметна крак върху крак, демонстрирайки обувката си с модно токче. — С милостивото позволение на ваше кралско величество.
Кралят прекара поглед през седналите отстрани негови синове. И двамата израстваха като върлини, с нищо не напомняха за баща си — костелив, жилест, но с не особено впечатляващ ръст. Не си и приличаха. По-големият, Егмунд, беше чернокос като врана, а Ксандер, малко по-млад, беше блондин, почти албинос. И двамата гледаха Лита без симпатия. Явно се дразнеха от привилегията на магьосниците да седят в кресла в присъствие на кралете като равни на тях. Но тази привилегия беше разпространена повсеместно и не можеше да се игнорира от никой, който искаше да изглежда като цивилизован човек. А синовете на Белоун много искаха да изглеждат като такива.
— Милостивото позволение — изрече бавно Белоун — го даваме. Но при определени условия.
Корал вдигна ръка и демонстративно погледна ноктите си. Това беше знак колко я интересува изявлението на Белоун. Кралят не разбра знака. А дори и да го беше разбрал, умело скри това.
— До нашите уши достигна — изсъска гневно той, — че уважаемата госпожа Нейд оказва магическа помощ на жените, които не искат да имат деца. А на онези, които вече са бременни, помага да се избавят от плода. А ние тук, в Керак, смятаме подобни процедури за неморални.
— Това, че всяка жена има естествено право — отвърна сухо Корал, — не може да бъде неморално ipso facto[3].
— Жената — кралят изпъчи върху трона слабата си фигура — има право да очаква от мъжа само два подаръка: през лятото бременност, а през зимата пантофки от тънко лико. Както единият, така и другият подарък са предназначени, за да задържат жената в дома. Защото домът е най-подходящото място за жената, предписано ѝ от самата природа. Жената с надут корем и още с хванато за полата ѝ потомство не може да напусне дома си и няма да ѝ хрумнат всевъзможни глупости, което гарантира душевния мир на мъжа. А спокойният духом мъж е способен да се труди тежко за забогатяването и благополучието на своя владетел. На трудещия се неуморно с пот на челото, спокоен за семейното си огнище мъж също няма да му дойдат някакви глупави идеи. А когато някой внуши на жената, че тя може да ражда, когато си иска, а когато не иска, не е длъжна, а на всичкото отгоре ѝ подскаже начин и ѝ даде средство за това, тогава, уважаема, общественият ред започва да се разпада.