Ще съм най-щастливият човек на света, скъпа Корал, ако ме посетиш в Рисберг. Излишно е да ти казвам, че е достатъчна само една твоя дума, едно кимване, една усмивка, за да се втурна стремглаво към теб.
С дълбоко уважение,
Пинети
П.П. Злите езици, за които вече споменах, предполагат, че благоразположението ти към вещера се дължи на желанието ти да подразниш колежката ни Йенефер, която като че ли все още е увлечена по него. Наивността и невежеството на тези интриганти са достойни за съжаление. На всички е известно, че Йенефер поддържа пламенни отношения с някакъв млад предприемач от гилдията на бижутерите, а за вещера и мимолетната любовна афера с него ѝ пука толкова, колкото и за ланшния сняг.
Интерлюдия
До достопочтения Алджернън Гуинкамп
Замък Рисберг
Ex urbe Kerack,
die 5 mens. Jul. anno 1245 p. R.
Скъпи Пинети,
Благодаря ти за писмото, отдавна не си ми писал, явно е нямало за какво и не е било нужно.
Развълнувана съм от загрижеността ти за здравето и настроението ми, както и за това, че всичко се развива според желанията ми. С радост искам да ти съобщя, че всичко се развива точно така, както трябва да се развие, влагам огромно старание в това, а всеки, както е известно, сам е кормчия на кораба си. Аз познавам моя курс, водя кораба с твърда ръка през рифовете и шкваловете, с високо вдигната глава, когато наоколо бушува буря.
Що се отнася до здравето, не ме е подвеждало всъщност. Физическото — както обикновено, психичното също, отскоро, след като получих онова, което ми липсваше от толкова дълго време. До каква степен ми е липсвало, разбрах чак след като спря да ми липсва.
Радвам се, че вашият проект, който изискваше участието на вещера, се развива успешно и се гордея със скромното ми участие в него. Но ти напразно се огорчаваш, скъпи Пинети, като смяташ, че то е било свързано със самопожертвувания, страдания, беди и безпокойства. Не беше чак толкова зле. Гералт наистина е същински конгломерат от пороци. Но забелязах в него, sine ira et studio, и достойнства. И то немалко, уверявам те; мнозина биха се смутили, ако узнаят за тях. И много биха му завидели.
Що се отнася до сплетните, слуховете, нашепванията и интригите, за които пишеш, скъпи Пинети, всички ние сме свикнали с тях и знаем как да се справим с това. Рецептата е проста: не им обръщай внимание. Сигурно си спомняш слуховете за теб и Сабрина Глевисиг в онези времена, когато нас двамата като че ли нещо ни свързваше? Аз просто не им обръщах внимание. Сега ти предлагам да постъпиш по същия начин.
Bene Vale[24],
Корал
П.П. Много съм заета. В близко бъдеще не ни се очертава възможност за среща.
Глава девета
Из различни страни скитат те, но вкусът им и чувството им за хумор навсякъде са еднакви. Това означава, че не признават никаква власт, човешка или божествена, че не уважават никакви закони и правила, че не смятат за нужно да се подчиняват на нищо и на никого и се считат за безнаказани. Тъй като по природа са шарлатани, живеят от гадателство, мамят обикновените хора, служат като шпиони, продават подправени амулети, фалшиви лекарства, настойки и наркотици, занимават се и със сутеньорство, тоест отвеждат разхождащи се девойки за утеха на онези нечестивци, които плащат. Когато са в нужда, не се срамят да просят милостиня, но обикновени кражби не допускат, на сърце са им злодеянията и измамите. Заблуждават наивните хора, че ги защитават, като убиват чудовищата, но отдавна вече е доказано, че го правят за собствено удоволствие, защото за тях убийството е основно развлечение. Докато се подготвят за деянията си, творят по някое магьосническо заклинание, за да замъглят очите на гледащите. Благочестивите свещеници веднага разобличават фокусите и ловкостта на ръцете им и посрамват тези дяволски слуги, наричани вещери.
Аноним, „Монструм или описание на вещера“
Рисберг не изглеждаше страшен, нито даже впечатляващ. Обикновен замък, каквито имаше много, със средни размери, изкусно вграден в стръмен планински склон, сгушен в скалата, със светли стени, които контрастираха на вечнозелената смърчова гора, с извисяващи се над върховете на дърветата покриви на две четириъгълни кули, едната по-висока от другата. Обграждащата замъка стена не беше твърде висока, както се оказа отблизо, и беше увенчана с бойници, а разположените по ъглите и над портата кули имаха по-скоро декоративна, отколкото защитна функция.
Виещият се около хълма път пазеше следи от интензивно използване. Защото го използваха, и то доста интензивно. На вещера му се налагаше често да изпреварва коли, карети, самотни ездачи и пешеходци. Много пътешественици се движеха и в противоположната посока, откъм замъка. Гералт предполагаше, че това са пилигрими. И щом излезе от гората, се оказа, че е бил прав.