На плоския връх на хълма, под външната стена, се ширеше построено от дърва, тръстика и слама градче — цял комплекс от малки и големи сгради и навеси, заобиколен от дървена ограда и заградени места за коне и добитък. Оттам се носеше глъчка и се забелязваше доста оживено движение, като на панаир или базар. Защото това наистина беше панаир, базар, огромен пазар, само че тук се търгуваха не птици, риба или зеленчуци. Предлаганата под замъка Рисберг стока беше магия: амулети, талисмани, билки, опиати, филтри, отвари, екстракти, дестилати, тамян, благовония, сиропи, прахчета и мазила с най-различно приложение, заредени с магия предмети, инструменти, украшения и дори детски играчки. Този асортимент привличаше в града тълпи от купувачи. Имаше ли търсене, имаше и предлагане, и търговията, както се виждаше, вървеше с пълна сила.
Пътят се разклони. Вещерът пое по онова разклонение, което водеше към портата на замъка, далеч не толкова натоварено, колкото онова, по което посетителите се отправяха към пазара. Премина по калдъръмената пътека към портата, оградена от специално подредени тук менхири, които бяха малко по-високи от конник. Скоро го посрещна сводеста арка, характерна повече за дворец, отколкото за замък, с декоративни пиластри и фронтон. Медальонът на вещера силно затрепери. Плотка изцвили, тропна по калдъръма с подкова и спря на място.
— Име и цел на посещението.
Той вдигна глава.
Гръмотевичният, отекващ, но несъмнено женски глас сякаш излезе от отворената уста на изобразената върху тимпана глава на харпия. Медальонът трепереше, кобилата цвилеше. Гералт почувства странен натиск върху слепоочията си.
— Име и цел на посещението — разнесе се отново от отвора в релефа. Малко по-силно от преди.
— Гералт от Ривия, вещер. Очакват ме.
Главата на харпията издаде тръбен звук. Магията, която блокираше входа, изчезна, в същия миг беше прекратен и натискът върху слепоочията, и кобилата потегли напред без подсещане. Копитата затропаха по калдъръма.
Мина през портата и излезе в покрит с арки външен двор. Към него веднага се завтекоха двама прислужници, момчета в практично кафяво облекло. Единият се зае с коня, другият пое ролята на водач.
— Оттук, господине.
— При вас винаги ли е така? Такова стълпотворение? Там, край замъка.
— Не, господине. — Слугата му хвърли изненадан поглед. — Само в сряда. Сряда е пазарен ден.
Картуш с барелеф, вероятно също магически, украсяваше последната арка. Той изобразяваше пастта на амфисбена. Арката беше преградена с декоративна и солидна на вид решетка, която обаче плавно се вдигна под лекото побутване на слугата.
Вътрешният двор заемаше доста по-голяма площ. И едва оттук можеше правилно да се оцени замъкът. Оказваше се, че гледката отвън силно заблуждава.
Рисберг беше доста по-голям, отколкото изглеждаше на пръв поглед. В дълбока дъга, изкопана в планинския склон, беше разположен комплекс от сгради, мрачни и грозни, каквито обикновено не се срещат в архитектурата на замъците. Приличаха на фабрика и вероятно беше точно така. От тях стърчаха димоотводни и вентилационни тръби. Миришеше на пушек, сяра и амоняк, усещаше се лекото потреперване на земята, което свидетелстваше за работата на някакви подземни машини.
Мърморенето на слугата отвлече вниманието на Гералт от фабричния комплекс. Защото те трябваше да тръгнат в друга посока — към кулата на замъка, онази по-ниската, която се издигаше над сграда от по-класически, дворцов тип. Вътре също беше като в класически дворец — миришеше на прах, дърво, восък и стари вещи. Беше светло — под тавана вяло, като риби в аквариум, плаваха оградени от светъл ореол магически сфери, стандартното осветление в жилищата на магьосниците.
— Здравей, вещерю.
Посрещнаха го двама магьосници. Той ги познаваше, макар и не лично. Йенефер му бе показала веднъж Харлан Цара и Гералт го помнеше, защото беше едва ли не единственият магьосник, който си бръснеше главата до голо. А Алджернън Гуинкамп, наричан Пинети, вещерът си спомняше от Оксенфорт. От академията.
— Добре дошъл в Рисберг — приветства го Пинети. — Радваме се, че благоволи да ни посетиш.
— Подигравате ли ми се? Не съм тук по своя воля. За да ме накара да дойда, Лита Нейд ме вкара в затвора…