— Ние също приветстваме прославения вещер, защитник на хората — каза Бирута Икарти. — Радваме се да го видим, защото ние тук, в замъка, под ръководството на архимагистър Ортолан, се трудим за благото на хората, за да може животът им да е по-безопасен и лек. За нас това също е главна цел — да правим добро на хората. Възрастта на архимагистъра не позволява твърде продължителна аудиенция. Затова те питам, Гералт от Ривия: имаш ли някаква молба към нас? Има ли нещо, което можем да направим за теб?
— Благодаря на архимагистър Ортолан — поклони се отново Гералт. — И на вас, уважаеми. И тъй като сте решили да ме питате… Да, има нещо, което бихте могли да направите за мен. Можете ли да ми обясните… това. Това нещо. Изтръгнах го от вигилозавъра, който убих.
Той постави на масата овална плочка с размера на детска длан. Върху която се виждаха релефни знаци.
— RISS PSREP Mk IV/002 025 — прочете на глас Аксел Сипаничавия. И предаде плочката на Сандовал.
— Мутацията е създадена тук, при нас, в Рисберг — каза с крива усмивка Сандовал. — В отдела за псевдовлечуги. Гущер пазач. Модел четвърти, серия втора, екземпляр двайсет и пети. Остарял модел, отдавна правим подобрения. Какво още има да се обяснява?
— Той казва, че е убил вигилозавъра — намръщи се Стуко Зангенис. — Става дума не за обяснения, а за иск. Рекламациите, вещерю, се приемат за разглеждане само от законните купувачи, които представят документ за покупката. Единствено въз основа на удостоверението за покупка ние осигуряваме сервиз и отстраняваме недостатъците…
— Гаранционният срок на тези модели отдавна е изтекъл — додаде Майлс Третевей. — Той не покрива дефекти, възникнали вследствие на неправилно използване или неспазване на инструкциите за експлоатация. Ако продуктът се използва неправилно, Рисберг не носи отговорност за това. Никаква отговорност.
— А за това — Гералт извади от джоба си и хвърли на масата друга плочка — отговорност носите ли?
Втората плочка приличаше по форма и размери на първата, но беше потъмняла и покрита с петна. Релефният надпис беше покрит с мръсотия, но символите все още можеха да се прочетат:
IDR UL Ex IX 0012 BETA
Надвисна продължително мълчание.
— Идаран от Уливо — изрече най-накрая Пинети изненадващо тихо и изненадващо неуверено. — Ученик на Алзур. Не съм си и помислял…
— Откъде го взе, вещерю? — Аксел Сипаничавия се пресегна през масата. — Откъде попадна у теб?
— Питаш, сякаш не знаеш — отвърна Гералт. — Откъртих го от бронята на тварта, която убих. А тя беше убила най-малко двайсет души в онзи район. Най-малко — според мен са били много повече. Мисля, че е убивала години наред.
— Идаран… — промърмори Тарвикс Сандовал. — А преди него Маласпина и Алзур…
— Но това не сме ние — каза Зангенис. — Не сме ние. Не е Рисберг.
— Девети експериментален модел — замислено добави Бирута Икарти. — Бета версия. Дванайсети…
— Дванайсети екземпляр — продължи Гералт, не без яд в гласа. — А колко общо бяха? Колко са били направени? Аз, разбира се, няма да получа отговор на това чия е отговорността, защото не сте вие, не е Рисберг, ръцете ви са чисти и искате да ви повярвам. Но поне ми кажете, вие го знаете със сигурност, още колко такива бродят из горите и убиват хора? Още колко трябва да бъдат намерени? И убити. Исках да кажа: елиминирани.
— Какво е това, какво е това? — внезапно се оживи Ортолан. — Какво имаш там? Покажи! Ах…
Сорел Дегерлунд се наведе към ухото на възрастния мъж и дълго му шепна нещо. Майлс Третевей му шепнеше от другата страна, като му показваше плочката. Ортолан дръпна брадата си.
— Убил? — закрещя внезапно той с тъничък гласец. — Вещерът? Убил е гениалното творение на Идаран? Убил го е? Унищожил го е, без да се замисля?
Вещерът не се стърпя. Изсумтя. Уважението към възрастта и белите коси внезапно го напусна. Изсумтя отново. А после се разсмя. Искрено и неудържимо.
Вкаменените лица на седящите зад масата магьосници вместо да го възпрат, го развеселиха още повече. „По дяволите — помисли си той, — не мога да си спомня кога за последно се смях така. Като че ли в Каер Морхен, да, в Каер Морхен. Когато гнилата дъска под Весемир се продъни и той падна в клозета.“
— И ще ми се смее, сополанкото! — крещеше Ортолан. — Реве като магаре! Келеш неразумен! Като си помисля, че го защитавах, когато другите го осъждаха! И какво, казвах, като е разлюбил малката Йенефер? И че малката Йенефер го обича? На сърцето не може да се заповядва, оставете и двамата на мира!
Гералт спря да се смее.