— А ти какво направи, най-глупав от всички касапи? — продължаваше да крещи добрият старец. — Какви ги свърши? Разбираш ли какъв шедьовър, какво чудо на генетиката си унищожил? Не, не, как ще го разбере профан като теб с малкия си мозък! Как ще разбереш идеите на гениалните хора! Такива като самия Идаран и като Алзур, неговия учител, които бяха надарени с изключителен гений и талант! Които изобретяваха и творяха за благото на човечеството, а не заради печалбата, не се кланяха на нечестивия мамон, не за удоволствие, не за забавление, а заради прогреса и всеобщото благополучие! Но какво разбираш ти от това? Нищо не разбираш, нищо, нищо, нито капка! И още ще ти кажа — захриптя Ортолан, — че с това глупаво убийство опозори делото на бащите си! Защото Козимо Маласпина, а след него и ученикът му Алзур, самият Алзур, са създали вещерите. Те откриха тези мутации, благодарение на които се появи възможността за създаването ти. Благодарение на които ти съществуваш, благодарение на които бродиш по света, неблагодарнико. Трябва да пазиш труда на Алзур и труда на приемниците му, а не да го разрушаваш! Ой… Ой…
Старият магьосник внезапно млъкна, заклати глава и тежко застена.
— Искам на гърнето — капризно рече той. — Искам на гърнето. Бързо! Сорел! Мило момче!
Дегерлунд и Третевей скочиха от местата си, помогнаха на стареца да стане и го изведоха от стаята.
След известно време се изправи Бирута Икарти. Хвърли красноречив поглед към вещера и излезе, без да каже нито дума. Последваха я Сандовал и Зангенис, без въобще да поглеждат Гералт. Аксел Сипаничавия се изправи, скръсти ръце на гърдите си. Дълго време гледа Гералт. Дълго и неодобрително.
— Грешка беше да те каним тук — каза най-накрая той. — Знаех си. Само че се надявах, че поне ще се опиташ да имитираш добри маниери.
— Грешка беше, че приех поканата ви — отвърна студено Гералт. — Знаех си. Но се надявах да получа отговор на въпросите си. Колко други номерирани шедьоври бродят на свобода? Още колко такива изключителни творения са създали Маласпина, Алзур и Идаран? Колко такива е създал почтеният Ортолан? Още колко чудовища с вашите плочки трябва да убия? Аз, вещерът, пазителят и антидотът? Не получих отговор и добре разбирам защо. Що се отнася до маниерите ми, майната ти, Еспарза.
Сипаничавия излезе и трясна вратата зад гърба си. Толкова силно, че от стената се посипа мазилка.
— Предполагам, че не съм направил добро впечатление — рече разсъдливо вещерът. — Но и не съм разчитал, че ще създам, затова не съм разочарован. Но предполагам, че това не е всичко, нали? Толкова усилия бяха положени, за да ме докарате тук… И това очевидно е недостатъчно? Ами в такъв случай… Там, във вашето предградие, ще се намери ли някое заведение, където може да се пийне? И мога ли вече да си вървя?
— Не — отвърна Харлан Цара. — Не можеш да си вървиш.
— Защото това очевидно е недостатъчно — потвърди Пинети.
Стаята, в която го заведоха, не беше типичното помещение, в което магьосниците приемаха посетители. Обикновено — Гералт беше запознат с този обичай — магьосниците устройваха приемите си в зали с много официален декор, често груб и потискащ. Немислимо беше магьосник да отведе някого в личната си стая, което би могло да даде информация за характера, вкусовете и предпочитанията му, най-вече за природата и спецификата на практикуваната от него магия. Но този път беше различно. Стените на стаята бяха украсени с многобройни гравюри и акварели, всичките с еротичен и дори порнографски характер. На рафтовете се кипреха модели на ветроходи, които радваха окото с точността на детайлите. Мънички корабчета в бутилки гордо носеха миниатюрните си, издути от вятъра платна. Многобройните шкафове и витрини бяха пълни с фигурки на войничета, конници и пехота в различни формации. Срещу входа, зад стъкло, висеше препарирана кафява пъстърва. Със солидни за пъстърва размери.
— Сядай, вещерю — каза Пинети и веднага стана ясно, че той е домакинът тук. Гералт седна, без да отмества поглед от препарираната пъстърва. Приживе рибата сигурно бе тежала поне петнайсет фунта. Ако това не беше много добра гипсова имитация.
— От подслушване — Пинети прокара ръка във въздуха — ще ни защити магията. Така че можем да говорим свободно и най-накрая да обсъдим реалните причини, поради които те повикахме тук, Гералт от Ривия. Пъстървата, която толкова те заинтригува, бе уловена на блесна в река Аенточка, тежеше четиринайсет фунта и девет унции. Беше пусната жива обратно, в кабинета ми се намира копието ѝ, създадено чрез магия. А сега се съсредоточи, моля те, върху онова, което ще ти кажа.