— Така си е — вметна принц Ксандер, който отдавна търсеше възможност да се намеси. — Точно така!
— Жената, която не желае да бъде майка — провлачи Белоун, — жената, която не е привързана към домашното огнище, люлката и децата, много скоро ще се поддаде на похотта, това е нещо очевидно и неизбежно. И тогава мъжът ще изгуби вътрешния си покой и равновесието на духа, в хармонията, която е имал до момента, нещо внезапно ще заскърца и ще се размирише, и ще се окаже, че вече нито има някаква хармония, нито някакъв ред. Особено този ред, който осигурява ежедневен упорит труд. И съответно аз няма да жъна плодовете на този труд. А от тази мисъл има само една крачка до безпорядъците. До бунтовете и въстанията. Разбираш ли, Нейд? Този, който дава на жените средства за предотвратяване на бременността или нейното прекратяване, подрива обществения ред и провокира бунтове и метежи.
— Така си е — вметна отново Ксандер. — Точно така!
Лита нямаше нищо против демонстрирането на авторитета и властността на Белоун, тя прекрасно знаеше, че като магьосница е неприкосновена, а единственото, на което е способен кралят, е да дрънка празни приказки. Но тя се въздържа да отбележи факта, че в неговото кралство вече отдавна скърца и се е размирисало, че редът в него е плачевен, а единствената хармония, позната на жителите му, е музикален инструмент, разновидност на акордеона. И като набърква в това жените, майчинството и отклоняването от него, кралят показва не само женомразието си, но и кретенизма си.
— В твоето дълго разсъждение — каза тя вместо това — упорито се повтаря темата за богатството и благополучието. Прекрасно те разбирам, защото моето собствено благополучие е не по-малко важно за мен. И за нищо на света няма да се откажа от нещата, които ми осигуряват това благополучие. Смятам, че жената има право да ражда, когато поиска, и право да не ражда, когато не желае това, но не възнамерявам да устройвам диспут на тази тема, в края на краищата всеки има право на свое мнение. Ще отбележа само, че за оказаната на жените медицинска помощ получавам заплащане. И това е доста съществен източник на моите доходи. Ние сме свободна пазарна икономика, кралю. Така че много те моля, не се намесвай в източниците на моите доходи. Защото моите доходи, както ти е добре известно, са също доходи на Капитула и Братството. А Братството реагира много неприятно на опитите да се намалят доходите му.
— Да ме заплашваш ли се опитваш, Нейд?
— Ни най-малко. Нещо повече, предлагам ти далеч стигаща помощ и сътрудничество. Знай, Белоун, че ако насажданата от теб експлоатация и грабеж доведат до размирици в Керак, ако тук, изискано казано, лумне пламъкът на въстанието, ако придойде разбунтувала се сган, за да те измъкне оттук за косата, да те детронира и веднага след това да те обеси на някой клон… Тогава можеш да разчиташ на моето Братство. На магьосниците. Ще ти дойдем на помощ. Няма да допуснем въстание и анархия, защото и на нас не са ни от полза. Така че се възползвай и множи богатството си. Множи си го спокойно. И не пречи и на другите да множат своето. Много те моля и те съветвам.
— Съветваш го? — вбеси се Ксандер, като скочи от креслото. — Ти го съветваш? Баща ми? Баща ми е крал! Кралете не слушат съвети, кралете заповядват!
— Седни, синко — намръщи се Белоун, — и млъкни. А ти, магьоснице, наостри уши. Имам да ти кажа нещо.
— Е?
— Взимам си нова женичка… На седемнайсет години… Черешка, казвам ти. Черешката на тортата.
— Поздравления.
— Правя това по династични съображения. С грижа за наследниците и реда в държавата.
Мълчаливият като скала до този момент Егмунд тръсна глава.
— Наследниците? — изрева той, а злобният блясък в очите му не убягна от вниманието на Лита. — Какви наследници? Ти имаш шест сина и осем дъщери, включително копелетата! Малко ли са ти?
— Сама виждаш — махна с костеливата си ръка Белоун. — Сама виждаш, Нейд. Трябва да се погрижа за наследниците си. Как мога да оставя кралството и короната на някой, който се обръща по този начин към родителя си? За щастие, все още съм жив и управлявам. И възнамерявам да го правя още дълго. Както казах, женя се…