— Много неща съм виждал. — Мускулите върху скулите на констабъла започнаха да играят силно. — Не един бой, не един труп и не два. Нападения, грабежи, бандитски набези, кръвно отмъщение, разчистване на сметки, дори една сватба, след която изнесоха шестима покойници, включително и жениха. Но да режеш сухожилия, а после да убиваш осакатените? Да сваляш скалпове? Да прегризваш гърла със зъби? Да изкормваш жертвите, докато са живи, и да им изваждаш червата? И, най-най-накрая, да строиш пирамиди от отрязаните глави? С кого си имаме работа тук, питам? Това не ти ли го казаха магьосниците? Не ти ли обясниха защо им трябва вещер?
За какво им беше необходим на магьосниците от Рисберг вещер? Толкова необходим, че да го принудят чрез шантаж да работи за тях? Нали магьосниците биха могли да се справят сами с всеки демон и всеки носител, и то без особени усилия? Fulmen sphaericus[27], Sagitta Aurea[28] — ето две магии от многото, с които може да се порази енергумен от далечина сто крачки, и е съмнително, че ще оцелее след това. Но не, магьосниците искат вещер. Защо? Отговорът е прост — този, който е станал енергумен, е магьосник, събрат, колега. Един от колегите от братството призовава демони, позволява им да се вселят в него и отлита, за да убива. Правил е това вече три пъти. Но един магьосник никак не бива да мята в колега кълбовидни мълнии или да го пронизва със златна стрела. Против колегата е нужен вещер.
Той не можеше и не искаше да разкаже за това на Торквил. Не можеше и не искаше да му казва това, което е казал на магьосниците в Рисберг. И на което те реагираха с пренебрежение. Като на някаква баналност.
— Все пак вие с това се занимавате. Все пак се развличате с тази, както я наричате, гоеция. Призовавате тези същества, измъквате ги от техните измерения, иззад затворени врати. Със същата неизменна песен: ние ще ги контролираме, ще ги подчиним, ще ги накараме да ни слушат, ще ги впрегнем в работа. Със същото неизменно оправдание: ще узнаем тайните им, ще ги накараме да разкрият загадките си и благодарение на това мощта на магията ни ще нарасне многократно, ще лекуваме и изцеляваме, ще ликвидираме болестите и природните бедствия, ще направим света по-добър, а човека — по-щастлив. И непременно ще се окаже, че това е лъжа, че вие сте загрижени изключително за собствената си сила и власт.
Цара явно напираше да възрази, но Пинети го спря.
— Що се отнася до съществата зад затворени врати — продължи Гералт, — тези, които за удобство наричаме демони, несъмнено вие знаете за тях същото, което и ние, вещерите. Това, което ние сме изяснили отдавна, и то е написано във вещерските протоколи и хроники. Демоните никога, за нищо на света няма да ви издадат никакви свои тайни. Те никога няма да ви позволят да ги впрегнете в работа. Ще ви позволят да ги призовете и да ги доведете в нашия свят само за едно нещо — те искат да убиват. Защото това им харесва. И вие го знаете. Но им давате тази възможност.
— Да преминем от теорията към практиката — каза Пинети след продължително мълчание. — Мисля, че в протоколите и хрониките на вещерите е написано нещо и за това. И ние очакваме от теб, вещерю, не трактати на тема морал, а практически решения.
— Приятно ми беше да се запознаем. — Франс Торквил протегна ръка на Гералт. — Време е за работа, за патрулиране. Да се служи, да се защитават хората. Затова сме тук.
— Затова.
Когато вече беше на седлото, констабълът се наведе.
— Обзалагам се — каза тихо той, — че това, което ще ти кажа сега, ти е добре известно. Но аз все пак ще ти го кажа. Бъди внимателен, вещерю. Бъди нащрек. Не искаш да говориш, но и аз знам някои неща. Магьосниците като нищо са те наели, за да оправиш онова, което те са забъркали, да изчистиш гадостите, които те са натворили. Но ако нещо се обърка, ще търсят изкупителна жертва. И ти си много подходящ за целта.
Небето над гората започна да тъмнее, внезапен вятър зашумя в короните на дърветата. Разнесе се далечен гръм.
— Ако не е буря, ще е порой — каза Франс Торквил при следващата им среща. — През ден бури и дъждове. И като резултат всички следи са заличени, как да ги търсиш. Удобно, нали? Като по поръчка. Това също ми мирише на магия, от Рисберг по-конкретно. Говори се, че магьосниците могат да управляват времето. Да призовават магически вятър, а обикновения така да го омагьосват, че да духа накъдето си поискат. Да подгонват облаците, да предизвикват дъжд или градушка и дори буря да разразят по поръчка. Когато им е изгодно. Например за да заличат следите. Какво ще кажеш, Гералт?