— Магьосниците умеят много неща, факт — отвърна Гералт. — Времето винаги са умеели да го управляват, още от Първото приземяване, което, както смятат, не е завършило с катастрофа само благодарение на заклинанията на Ян Бекер. Но може би не си струва да ги обвиняваме за всички бедствия и катастрофи. В края на краищата ти говориш за природни явления, Франс. Просто сезонът е такъв. Сезонът на бурите.
Гералт пришпори кобилата си. Слънцето вече клонеше към заник, а преди смрачаване беше планирал да посети още няколко селища. Най-близо беше колонията на въглищарите, разположена на поляна на име Роговизна. Когато беше там за първи път, го съпровождаше Пинети.
Мястото на касапницата, за учудване на вещера, вместо да се окаже унило и безлюдно, всъщност беше доста оживено, тук кипеше работа.
Въглищарите — те наричаха себе си саждари — работеха върху строителството на нова жижна, съоръжение за получаване на дървени въглища. Жижната имаше формата на купол, построен от дървета — не някакво безформено струпване, а структура, издигната внимателно и прецизно. Когато Гералт и Пинети пристигнаха на поляната, завариха въглищарите да покриват тази структура с мъх и грижливо да я посипват с почва. Втората жижна, построена по-рано, вече работеше, тоест димеше интензивно. Цялата поляна беше изпълнена с лютив за очите дим, остра миризма на смола атакуваше ноздрите.
— Колко отдавна… — Вещерът се изкашля. — Колко отдавна, казваш, се случи…
— Точно преди месец.
— А хората си работят тук, сякаш нищо не е станало?
— Дървните въглища — поясни Пинети — се радват на огромно търсене. Само въглищата позволяват при изгаряне да се получи температура, достатъчна за разтопяване на метала. Металургичните пещи в Дориан и Горс Велен не биха могли да функционират без въглища, а металургията е най-важният и най-бързо развиващият се отрасъл на промишлеността. Благодарение на това търсене въглищарството е доходна професия, а икономиката, вещерю, не търпи празнота. Убитите въглищари ги погребаха ей там, виждаш ли могилата? Пясъкът е още свеж и жълт. А на тяхно място дойдоха нови. Жижните димят, животът продължава.
Слязоха от конете. Въглищарите не им обръщаха внимание, бяха твърде заети. Ако някой се заинтересува от тях, това бяха само няколко жени и деца, които тичаха между колибите.
— Че как — отгатна Пинети въпроса, който вещерът не беше задал. — Сред погребаните под могилата също имаше деца. Три. Три жени. Девет мъже и юноши. Последвай ме.
Минаха между редиците от сушащо се дърво.
— Няколко мъже — каза магьосникът — са били убити на място, разбили са им главите. Останалите са ги обезвредили и обездвижили, и са им прерязали с нещо остро сухожилията на краката. На мнозина, включително и на всички деца, освен това са им счупили ръцете. Прерязани гърла, изкормени кореми, отворени гръдни клетки. Одирали са им кожата от гърбовете, скалпирали са ги. Една от жените…
— Достатъчно. — Вещерът гледаше черните петна кръв, които все още се виждаха върху брезовите пънове. — Достатъчно, Пинети.
— Трябва да знаеш с кого… с какво си имаш работа.
— Вече знам.
— Още една последна подробност. Не излизат телата. На всички убити са им били отрязани главите. И са натрупани на пирамида, тук, точно на това място. Главите са били петнайсет, а телата тринайсет. Две тела са изчезнали. — Магьосникът направи кратка пауза и продължи: — Почти по същия начин са се разправили с жителите в две други селища: Чиси и Каблонки. В Чиси са загинали девет души, а в Каблонки — дванайсет. Ще те заведа там утре. Днес ще минем още през Нова Смоларна, не е далеч. Ще погледаш производството на дървесна смола и катран. Ако ти се наложи да смажеш нещо с катран, ще знаеш откъде се е взел.
— Имам въпрос.
— Да?
— Необходимо ли беше непременно да прибягвате до изнудване? Не вярвахте, че ще дойда по своя воля в Рисберг?
— Мненията се разделиха.
— Да ме вкарат в затвора в Керак, а после да ме пуснат, но да продължават да ме заплашват със съд — чия беше тази идея? Кой го измисли? Корал, нали?
Пинети го погледна. Гледа го дълго.
— Вярно е — призна си той най-накрая. — Това беше нейна идея. И неин план. Да те приберат, после да те освободят, да те заплашват. И в края на краищата да стане така, че преследването да бъде прекратено. Тя направи това веднага след отпътуването си, досието ти в Керак вече е чисто като сълза. Имаш ли още въпроси? Не? Тогава да вървим в Нова Смоларна, да се полюбуваш на катрана. После ще отворим телепортал и ще се върнем в Рисберг. Иска ми се вечерта да се разходя до моята рекичка с въдица. Мушиците се роят, пъстървата ще яде… Ходил ли си някога на риболов, вещерю? Харесва ли ти риболовът?