Като отнесени от вятъра бяха изчезнали престореният ужас и неискрената паника, изчезнали бяха всички преструвки. Всичко, което вещерът бе видял там, на поляната на въглищарите, беше фалшиво. Пред увисналия в парализиращата хватка на възлестите лапи Гералт вече стоеше един съвсем различен Сорел Дегерлунд — тържествуващ, изпълнен с гордост и високомерие. Сорел Дегерлунд, озъбен в злорада усмивка. Усмивка, която караше вещерът да мисли за сколопендри, промъкващи се през процепа под вратата. За разкопани гробове. За бели червеи, които се гърчат в трупове. За тлъсти конски мухи, които мърдат с крачета в купа с чорба.
Магьосникът пристъпи по-близо. В ръцете си държеше стоманена спринцовка с дълга игла.
— Излъгах те като някое пале, там, на поляната — процеди през зъби той. — Оказа се наивен като дете, вещерю Гералт от Ривия! И въпреки че инстинктът не те подведе, ти не ме уби, тъй като не беше сигурен. Защото си добър вещер и добър човек. Да ти разкажа ли, добри вещерю, кои са добрите хора? Това са онези, на които съдбата не е дала шанс да се възползват от благото да станат лоши. Или онези, които са получили този шанс, но са били твърде глупави, за да се възползват от него. Няма значение към коя група принадлежиш ти. Позволи да те измамят, попадна в капан, от който, уверявам те, жив няма да се измъкнеш.
Той вдигна спринцовката. Гералт почувства убождането и след него остра болка. Пронизваща болка, която замъгляваше погледа, парализираше цялото тяло, болка, която беше толкова ужасна, че той с огромни усилия се удържа да не изкрещи. Сърцето му започна да бие лудо и тъй като обичайният му ритъм беше четири пъти по-бавен, отколкото при нормален човек, това беше много неприятно усещане. Пред очите му притъмня, светът наоколо започна да се върти, размаза се и избледня.
Влачеха го, светлината на магическите сфери танцуваше по грубите стени и тавана. Една от мярналите се стени, цялата покрита с кървави петна, беше окичена с оръжия, той видя широки закривени ятагани, огромни сърпове, пики, брадви, боздугани. По всичките имаше следи от кръв. Това са използвали в Чиса, Каблонки и Роговизна, осъзна той. С това са избили въглищарите в Сошница.
Съвсем се вцепени, изобщо престана да чувства, не усещаше дори могъщата хватка на влачещите го лапи.
— Бууех-хррр-ееех-хее! Буеее-еехе!
Не разбра веднага, че чува радостен смях. Ситуацията явно забавляваше онези, които го влачеха.
Вървящият отпред гърбушко с арбалета си подсвиркваше.
Гералт беше на косъм да изгуби съзнание.
Тръснаха го грубо върху един стол с висока облегалка. Най-накрая успя да види онези, които го бяха довлекли тук, раздирайки мишниците му с лапите си.
Веднага си спомни за огромното огроджудже Микита, телохранителя на Пирал Прат. Тези двамата напомняха малко за него, в краен случай можеха да минат за близки роднини. На ръст бяха колкото Микита, воняха по същия начин, също нямаха вратове, от устите им стърчаха същите зъби като на глиган. Само че Микита беше плешив и брадат, а тези двамата нямаха бради, маймунските им устни се криеха над черна челюст, а върху теметата на яйцевидните им глави се кипреше нещо, наподобяващо сплъстени кълчища. Очичките им бяха малки и кървясали, ушите големи, заострени и ужасно космати.
По дрехите им се забелязваха следи от кръв. А дъхът им беше такъв, сякаш дни наред се бяха хранили само с чесън, лайна и развалена риба.
— Буууе-хее! Бууее-ххррр-хеее-хее!
— Буе, Банг, стига сте се смели, залавяйте се за работа и двамата. Пащор, излез. Но остани наблизо.
Двамата гиганти излязоха, като шляпаха с големите си крака. Гърбушкото на име Пащор забърза след тях.
В полезрението на вещера се появи Сорел Дегерлунд. Облечен, измит, сресан и женствен. Придърпа си един стол, седна насреща, зад гърба му имаше маса, отрупана с книги и гримоари. Той гледаше вещера и се усмихваше неприятно. Същевременно си играеше с медальон, като го поклащаше на златната верижка, окачена на палеца му.
— Вкарах ти — рече невъзмутимо той — екстракт от отрова на бели скорпиони. Неприятно е, нали? Не можеш да помръднеш ни ръка, ни крак, нито даже пръста си! Нито да примигнеш, нито слюнката си да преглътнеш. И това още е нищо. Скоро ще започнат неконтролируеми движения на очните ябълки и нарушаване на зрението. След това ще почувстваш силни мускулни спазми, може би дори ще се разкъсат междуребрените ти сухожилия. Няма да можеш да контролираш скърцането на зъбите си, няколко зъба със сигурност ще се строшат. После ще започне силно слюнкоотделяне и накрая затруднено дишане. Ако не ти дам противоотрова, ще се задушиш. Но не се притеснявай, ще ти дам. Този път ще оживееш. Макар да си мисля, че скоро ще съжалиш за това, че си оживял. Ще ти обясня за какво става дума. Имаме време. Но първо искам да погледам как посиняваш.