Гералт предпазливо размърда пръстите и дланта си.
— Ортолан е етичен и милосърден магьосник, след отстраняването на очните ти ябълки той, в неизчерпаемата си доброта, възнамерява да ти запази живота. Смята, че е по-добре да си сляп, отколкото мъртъв, освен това потреперва при мисълта за болката, която ще причини на твоята любима Йенефер от Венгерберг, към която изпитва голяма и странна в неговия случай привързаност. На всичкото отгоре Ортолан вече е близо до създаването на регенеративна магическа формула. След няколко години ще можеш да се обърнеш към него и той ще ти възстанови очите. Радваш ли се? Не? И правилно. Какво? Искаш да ми кажеш нещо ли? Говори, слушам те.
Гералт се престори, че мърда с усилие устните си. Всъщност не се налагаше да се преструва. Дегерлунд стана от стола и се наведе над него.
— Нищо не разбирам — намръщи се той. — В края на краищата малко ме интересува какво искаш да ми кажеш. А виж, аз имам да ти кажа още нещо. Знай, че многобройните ми таланти включват и ясновидство. Виждам напълно ясно, че когато Ортолан върне на теб, ослепения, свободата, Буе и Банг ще те очакват. И тогава вече ще попаднеш в моята лаборатория, този път завинаги. Ще ти направя вивисекция. Основно за забавление, но онова, което е вътре в теб, също ме интересува донякъде. И когато приключа, ще разфасовам трупа, ако трябва да използвам терминологията на месарите. Ще изпращам останките ти парче по парче в Рисберг като предупреждение, нека видят какво очаква враговете ми.
Гералт събра всичките си сили. Не бяха кой знае колко.
— Що се отнася до самата Йенефер — магьосникът се наведе още по-ниско, вещерът почувства ментовия му дъх, — мен, за разлика от Ортолан, мисълта за страданията ѝ ме радва неизмеримо. Затова ще отрежа онова парче от теб, което е ценяла най-силно, и ще го пратя във Венгерб…
Гералт сви пръстите си в Знак и докосна лицето на магьосника. Сорел Дегерлунд си пое рязко дъх и падна в стола. Захриптя. Очите му хлътнаха навътре в черепа, главата му увисна на рамото. Верижката на медальона се изплъзна от омекналите му пръсти.
Гералт скочи — по-точно се опита да скочи, но успя единствено да падне от стола на пода и главата му се озова точно пред обувките на Дегерлунд. Пред носа му лежеше изпуснатият от магьосника медальон. На златния овал се виждаше делфин nageant, изработен от син емайл. Гербът на Керак. Нямаше време да се изненадва или чуди. Дегерлунд започна силно да хърка, стана ясно, че всеки момент ще се освести. Знакът на Сомна беше подействал, но слабо и за кратко, вещерът беше твърде отслабен от действието на отровата.
Той се изправи, като се държеше за стола, и събори книгата и свитъците на пода.
В стаята влезе Пащор. Гералт дори не се опита да направи Знак. Грабна от масата обвит в кожа и месинг гримоар и мушна с него гърбушкото в гърлото. Пащор размаха ръце и седна на пода, като изпусна арбалета. Вещерът отново го удари. И щеше да потрети, но инкунабулът се изплъзна от непослушните му пръсти. Той грабна поставената върху книгите гарафа и я разби в главата на Пащор. Гърбушкото, омазан с кръв и вино, не отстъпи. Той се хвърли върху Гералт без дори да се отръска от парчетата стъкло.
— Буеее! — закрещя той, като сграбчи вещера през коленете. — Баанг! При мен! При мен…
Гералт грабна от масата друг гримоар, тежък, с обвивка, инкрустирана с парчета от човешки череп. Халоса гърбушкото така, че наоколо се разлетяха парчета кости.
Дегерлунд захриптя, опита да повдигне ръката си. Гералт разбра, че се кани да направи заклинание. Приближаващият се тропот на тежки крака му подсказа, че Буе и Банг идват. Пащор лазеше по пода, опипваше с ръка наоколо, търсеше арбалета.
Гералт видя меча си на масата и го грабна. Олюля се, едва не падна. Хвана Дегерлунд за яката и опря острието в гърлото му.
— Сигилът ти! — изкрещя в ухото му. — Телепортирай ни оттук!