Буе и Банг, въоръжени с ятагани, се сблъскаха на вратата и се заклещиха на прага. Никой не искаше да отстъпи място на другия. Дървената рамка запращя.
— Телепортирай ни! — Гералт сграбчи Дегерлунд за косата и дръпна главата му назад. — Хайде! Или ще ти прережа гърлото!
Буе и Банг изхвърчаха от вратата заедно с рамката. Пащор намери арбалета и го вдигна.
Дегерлунд разгърна с треперещи ръце ризата си, извика заклинанието, но още преди да ги обгърне мракът, се изтръгна от ръцете на вещера и го отблъсна назад. Гералт го сграбчи за дантеления маншет и се опита да го придърпа към себе си, но в този миг порталът се задейства и всички сетива, включително осезанието, изчезнаха. Той почувства как някаква стихийна сила го придърпва и го разтърсва като вихър. Почувства парализиращ студ. За миг. Един от най-дългите и неприятни мигове в живота му.
Стовари се на земята с трясък. По гръб.
Отвори очи. Наоколо цареше пълен мрак. Непрогледна тъма. „Ослепял съм — помисли си той. — Нима си изгубих зрението?“
Не беше го изгубил. Просто нощта беше непрогледно тъмна. Неговият tapetum lucidum, както го беше нарекъл Дегерлунд, заработи, улови всичката светлина, която можеше да бъде уловена при тези условия. След малко вече можеше да вижда около себе си някакви дървета, храсти и треволяци.
А когато се разнесоха облаците, над главата си видя звезди.
Интерлюдия
На следващия ден
Трябваше да им го признае: строителите от Финдетан си знаеха работата и не бяха мързеливи. Макар Шевлов да ги беше виждал да работят много пъти, той с интерес наблюдаваше как за пореден път сглобяват сонетка. Трите съединени греди образуват кула, във връхната част на която е закрепено колело. През колелото е прекарано въже, привързано към масивно обковано парче дърво, наричано на професионален език „баба“. Като подвикват в ритъм, строителите дърпат въжето, повдигайки „бабата“ към горната част на кулата, а после я отпускат внезапно, „бабата“ пада с голяма скорост върху намиращия се отдолу стълб и го забива дълбоко в земята. Достатъчни са три-четири удара на „бабата“, за да се забие стълбът на нужната дълбочина. Строителите за миг разглобяваха сонетката, товареха частите ѝ на каруца, а междувременно един от тях се изкатерваше по стълба към горната част на пръта и заковаваше емайлирана табелка с герба на Редания — сребърен орел на червено поле.
Благодарение на Шевлов и неговия свободен отряд, както и на сонетките и обслужващия ги персонал, намиращата се в пределите на кралство Редания провинция Приречие днес разшири територията си. И то значително я разшири.
Приближи се майсторът строител, като бършеше чело с шапката си. Потеше се, макар да не беше работил изобщо, освен ако за работа не се смяташе непрекъснатото ругаене. Шевлов знаеше какво ще го попита майсторът, защото всеки път питаше едно и също.
— Сега накъде, господин командир?
— Ще ви покажа. — Шевлов обърна коня си. — След мен.
Коларите шибнаха с камшиците си воловете, талигите на строителите вяло потеглиха към върха на хълма по размекналата се от вчерашната буря земя. Скоро стигнаха до следващия прът, украсен с червена табела с нарисувани лилии. Стълбът вече беше завлечен в храстите, отрядът на Шевлов се беше погрижил за това. Набитите ръчно темерийски стълбове се вадеха и веднага се махаха оттам. Набитите със сонетката редански стълбове не можеха да се извадят толкова лесно от земята.
Той махна с ръка, за да покаже посоката на строителите. Няколко стаяния[31] на юг. До края на селото.
Ездачите от отряда на Шевлов вече бяха събрали на площада жителите на селото — ако няколкото колиби и навеси бяха достойни да се нарекат така — и препускаха наоколо, вдигайки прах, напираха с конете към пешеходците. Ескайрак, винаги импулсивен, не щадеше камшика. Други се носеха покрай къщите. Лаеха кучета, жени плачеха, деца викаха.
Към Шевлов се приближиха трима конници. Слабият като клечка Ян Малкин, по прякор Върлината, Просперо Басти, повече известен като Спери. И Айлеах Мор-Дху, известна като Фрига, на сива кобила.
— Събрахме ги, както наредихте — каза Фрига, като бутна назад рисовия си калпак. — Цялото село.
— Нека ги успокоят.
Успокоиха събраните, не без помощта на камшици и пръчки. Шевлов се приближи.
— Как се нарича тая дупка?
— Воля.
— Пак ли Воля? Капка фантазия нямат наглеците. Води строителите по-нататък, Спери. Покажи им къде трябва да забият стълба, че пак ще объркат.
Спери изсвири, конят се хвърли напред. Шевлов отиде при събраните на площада. Фрига и Върлината застанаха от двете му страни.