— Остави, Спери.
Шевлов гледаше вещера от височината на седлото си.
— Няма да хвърлиш меча, нали? — рече оценяващо той. — Голям си куражлия, а? Смелчага? Стридите ги ядеш с черупките? И пиеш терпентин? Пред никого не падаш на колене? И никой не може да те възпре да защитиш невинно страдащите? Толкова ли си чувствителен към несправедливостта? Сега ще проверим. Върлина, Лигенза, Флокет!
Военните веднага разбраха главатаря си, явно имаха опит в тази работа, бяха практикували процедурата. Скочиха от седлата. Единият опря нож в гърлото на заселника, другият сграбчи жената за косата, третият хвана детето. Момчето започна да крещи.
— Мечът на земята! — каза Шевлов. — Хайде! Иначе… Лигенза! Прережи гърлото на мъжа.
Гералт хвърли меча. Веднага го обкръжиха, притиснаха го към дъските. Насочиха оръжията си към него.
— Аха! — Шевлов скочи от коня. — Получи се! Големи проблеми си имаш, защитнико на селяните — добави сухо той. — Устройваш ни тук представление, диверсия подготвяш против кралската служба. За такова провинение имам право да те арестувам и да те предам на съда.
— Да го арестуваме? — намръщи се онзи, когото нарекоха Лигенза. — Да си създаваме излишни неудобства? Въжето на врата и на клона! И готово.
— Или да го посечем на място!
— А аз — каза друг от конниците — съм го виждал и преди. Това е вещер.
— Какъв е?
— Вещер. Магьосник, който убива чудовища за пари.
— Магьосник? Пу, пу! Да го убием, че ще ни омагьоса.
— Млъкни, Ескайрак. Говори, Трент. Къде си го виждал и при какви обстоятелства?
— В Марибор беше. При тамошния градоначалник, който го беше наел да убие някакви твари. Не помня какви. Но го запомних заради белите коси.
— Ха! Щом така ни се нахвърли, значи някой го е наел против нас!
— Вещерите са против чудовищата. Той защитава хората от чудовищата.
— Аха! — Фрига бутна към тила си шапката от рисова кожа. — Нали ви казах! Защитник! Видял как Лигенза поучава селянина с пръчката, а Флокет се канеше да изнасили жената…
— И веднага ви прецени? — изсумтя Шевлов. — Че сте чудовища? Тогава ви е провървяло. Шегувам се. Защото според мен работата е проста. Докато служих в армията, съм чувал за тях, за вещерите, нещо съвсем различно. Може да ги наема всеки, за шпионаж, за защита и дори за тайни убийства. За тях казваха: котки. Този тук Трент го е виждал в Марибор, в Темерия. Значи темерийци са го наели заради нас, заради тези погранични стълбове. Предупреждаваха ме във Финдетан за темерийските наемници, награда ми обещаха за заловените. Така че ще го отведем вързан във Финтедан, ще го предадем на коменданта и наградата е наша. Хайде де, вържете го! Какво чакате? Страхувате ли се? Няма да се съпротивлява. Знае какво ще направим тогава със селяните.
— Че кой ще го пипне, мамка му? Щом е магьосник.
— Пу, пу, да не ни е уроки.
— Глупави страхливци — изкрещя Фрига, докато развързваше вървите на дисагите. — Заешки души! Аз ще го направя, щом никой от вас няма топки!
Гералт се остави да го вържат. Реши да бъде послушен. Засега.
По горския път пристигнаха две теглени от волове талиги, натоварени със стълбове и детайли от някакви дървени конструкции.
— Някой да отиде за дърводелците и митаря — нареди Шевлов. — Кажете им да се връщат. Достатъчно стълбове набиха, стига засега. Ние ще си починем. Разходете се наоколо, вижте дали има нещо да нахраним конете. И ние да хапнем.
Лигенза вдигна меча на Гералт и започна да го разглежда. Шевлов го грабна от ръцете му. Претегли го, замахна, завъртя го като мелница.
— Провървя ви — каза той, — че дойдохме навреме. Щеше да ви види сметката, на теб, на Фрига и Флокет. За вещерските мечове се носят легенди. Най-добрата стомана, многократно закалявана и кована, отново закалявана и кована. Като същевременно е обработвана и с магия. Заради това мечовете имат нечувана сила, издръжливост и острота. Вещерското острие, ви казвам, реже желязо и ризници като ленено платно, а всички останали остриета троши като макарони.
— Не може да бъде — каза Спери. Както на мнозина от останалите, и по неговите мустаци имаше капки каймак от млякото, което бяха намерили в колибата и бяха изпили до дъно. — Не може да ги троши като макарони.
— И аз не мога да си го представя — додаде Фрига.
— Трудно — подкрепи я Върлината — би повярвал човек.
— Нима? — Шевлов зае защитна позиция. — Нека се изправи някой срещу мен, да проверим. Хайде де, няма ли желаещи? Няма? Защо изведнъж се умълчахте?
— Добре. — Ескайрак пристъпи напред и извади меча си. — Аз ще застана. Какво толкова. Да видим… Да се сразим, Шевлов.