— Да се сразим. Едно, две… Три!
Мечовете се удариха със звънтене. Напуканият метал простена жаловито. Фрига чак приседна, когато отчупено от острието парче изсвистя покрай слепоочието ѝ.
— Ах, мамка му! — каза Шевлов, като гледаше недоверчиво острието, счупено на няколко сантиметра над позлатения предпазител.
— А на моето няма и драскотина! — Ескайрак вдигна меча си. — Ха, ха, ха! Нито драскотина! Дори следа няма!
Фрига се разсмя като момиче. Лигенза блееше като козел. Останалите ревяха от смях.
— Вещерски меч? — пръхтеше Спери. — Трошал другите като макарони? Самият ти си макарон, мамка ти!
— Това… — Шевлов сви устни. — Това е някакъв боклук, мамка му. Гадост някаква… А ти…
Той захвърли остатъка от меча, втренчи поглед в Гералт и го посочи с пръст обвинително.
— Ти си мошеник. Шарлатанин и мошеник. На вещер се правиш, а такъв фалшификат… Такова менте, мамка му, вместо истинско острие носиш? Интересно колко ли добри хора си измамил? На колко бедняци и последния грош си взел, измамнико? О, всичките си грехове ще признаеш във Финдетан, там старейшината ще те накара да се изповядаш!
Той въздъхна шумно, изплю се, тупна с крак.
— На конете! Да се махаме оттук!
Потеглиха със смях, песни и подсвирквания. Селянинът и семейството му ги изпратиха с мрачни погледи. Гералт видя, че устните им помръдват. Не беше трудно да се досети каква съдба и какви провали в живота пожелават на Шевлов и отряда му.
Дори и в най-смелите си мечти селянинът не можеше да предположи, че пожеланията му ще бъдат изпълнени с абсолютна точност. И че това ще се случи толкова скоро.
Стигнаха до кръстопътя. Пътят, който водеше на запад и минаваше през клисурата, беше изровен от колела и копита — по него явно бяха поели талигите с дърводелците. Натам се отправи и отрядът. Гералт вървеше зад коня на Фрига, вързан с въже, прикрепено към лъка на седлото ѝ.
Конят на водещия отпред Шевлов изцвили и се вдигна на задните си крака.
На склона на клисурата нещо внезапно припламна, подпали се и бързо се превърна в млечнобяла опалесцираща сфера. Сферата изчезна и на нейно място се появи странна група. Няколко прегърнати, преплетени фигури.
— Какво, по дяволите? — изруга Върлината и се приближи до Шевлов, който успокояваше коня си. — Какво е това?
Групата се раздели. На четири фигури. Слаб, дългокос и малко женствен мъж. Двама дългоръки великани с криви крака. И гърбато джудже с голям арбалет, съставен от два стоманени лъка.
— Буех-ххееее-ехххх-хе! Буех-хееехе!
— На оръжие! — изрева Шевлов. — На оръжие, момчета!
Изщрака първо едната, а после и втората тетива на големия арбалет. Улученият в главата Шевлов загина на място. Върлината падна от седлото и за миг остана втренчен в корема си, през който беше преминала стрелата.
— Бий! — Отрядът като един изтегли мечовете си. — Бий!
Гералт нямаше намерение просто да чака резултата от срещата. Той сви пръстите си в Знака Игни и прогори стегналото китките му въже. Дръпна Фрига за колана и я свали на земята. После сам скочи на седлото.
Нещо проблесна ослепително, конете зацвилиха, изправиха се на задните си крака и започнаха да бият във въздуха с предните си копита. Неколцина ездачи изпопадаха и закрещяха, стъпкани от конете. Сивата кобила на Фрега също се уплаши много, но вещерът успя да я удържи. Фрига скочи на крака, подрипна и се вкопчи в юздата и поводите. Той я отблъсна с удар на юмрука си и подкара кобилата в галоп.
Приведен над шията на коня, не видя как Дегерлунд разгонва конете и ослепява ездачите чрез поредица от магически мълнии. Как ревящите Буе и Банг атакуват нападалите ездачи, единият с брадва, а другият с широк ятаган. Не видя бликналата кръв, не чу виковете на убитите.
Не видя как умира Ескайрак, а след него и Спери, които Банг разпори като риби. Не видя как Буе събори Флокет заедно с коня и как после го издърпа изотдолу. Но пронизителният крясък на Флокет, наподобяващ петел, който го колят, още дълго звуча в ушите му.
Докато не свърна от пътя и не влезе в гората.
Глава тринайсета
За приготвянето на махакамска картофена супа е нужно следното: ако е лято, то събери пачи крак, през есента — лимонки. Ако е зима или ранна пролет, вземи пълна шепа сушени гъби. Налей вода в тенджерка, накисни ги за през нощта. Сутринта ги посоли, сложи вътре половин лук, остави ги да поврат. Прецеди ги, но не изхвърляй бульона, прелей го в друг съд, но внимавай да не попаднат вътре песъчинките, които винаги се утаяват на дъното на тенджерата. Свари картофки, нарежи ги на кубчета. Вземи голямо парче тлъст бекон, нарежи го и го запържи. Нарежи половин чиния лук, метни го в разтопената мас от бекона и го запържи, докато не започне да загаря. Вземи голямо гърне и изсипи всичко вътре, не забравяй и нарязаните гъби. Залей с гъбения бульон, добави вода колкото трябва, залей на вкус с брашняна закваска — а как да направиш тази закваска, е написано на друго място. Изчакай да кипне, посоли, подправи с пипер и майорана по вкус и желание. Украси с разтопена сланина. Застройката със сметана е въпрос на вкус, но знай, че това противоречи на джуджешката ни традиция, човешка мода е картофената супа да се застройва със сметана.